Константин Величков (1855 - 1907): "Рафаел и Петрарка"
30.08.2015
РАФАЕЛ И ПЕТРАРКА
(Разговор в Елисейските полета)
Рафаел
Защо си тъй тъжен, о дивний Петрарка?
Теб жребий безмерно жесток се падна
И в сълзи безспирни живота мина.
И тук ли таз жалост дълбока и жарка,
Спътница мрачна на твойте мечти
С горчиви въздишки ти пълни душата?
Гледай всичко край тебе от радост блести
Ти сърдиш с печалний си вид небесата.
Тук край е на всички земни тегла –
Страдалците тука ги чака усмивка,
Борците намират тук мир и почивка.
Тук светотатство скръбта е, престъпна хула.
Петрарка
Съвети, о Санцио, даваш отлични,
Но моите тъги ти не можеш разбра.
Под две се родихме ний звезди различни.
Живя ти любим и оплакан умря
В ръцете трепетни на тая, която
Живота ти с радост и рози постла.
Съдбата мен даде само тегла.
Любил неизменно, горещо и свято,
Но отзив не найдоха моите ридания
На любовта лъжите само познах;
И моите сълзи и моите страдания
Възнаградила би ги усмивка една!
Но там на земята скръбта най-голяма
Могла би да найде утеха поне
във някоя мътна лъжовна измама.
Тук няма измами: смъртта ги отне!
Злощастието мое тоз който познава
В скръбта ми дълбока участие би взел:
Тук тежката жалост ми остава,
Като вечността вечна, без край, без предел.
Флоренция, 1887.
из "Тъги и радости"
на снимката: фотография на Константин Величков, 1875 година
редактор: Христина Мирчева