Христина Панджаридис: "Животът и писането са състезание по издръжливост"

Разговор на Христина Мирчева с Христина Панджаридис - писател, журналист, блогър

"Майка, която изоставя децата си, за да не се завърне. Художник, чиято съдба е предрешена и договорена. Затворничка, набедена за предумишлено убийство на постоянно изневеряващия пред очите й, пред децата й и под общия им покрив мъж... Героите излизат като на сцена на театър и разказват историите си с гневни, накъсани изречения, следвайки ритъма на бързото и сякаш ненаситно писане, каквото е писането на Христина Панджаридис. Трудна книга. Като самия живот. Книга, натежала от чувство за обреченост и непоправимост.Чисто битовите истории, лишени от романтика и измисленост, са предадени с метафоричния език на поезията. Парадоксална проза. Корицата на Капка Кънева прегръща нежно съдби, в чиито бездни ни примамва да надникнем."

Това съм написала през юни след прочитането на романа на Христина Панджаридис "Някъде другаде", който излезе от печат същия месец. Споделила съм своето впечатление в сайта Goodreads. Впрочем с Христина ни свърза социалната мрежа Facebook още през 2012, а после в две последователни години успяхме и да се срещнем при премиерите на нейните книги "Ничия" и "Някъде другаде". В Пловдив, разбира се. Но едва през 2015-та, на чаша розе, след премиерата в галерия Тракарт, имахме възможност да поговорим повече от час. Така и не си казахме всичко, което вероятно сме искали да си кажем. Затова сега, в любимия и на двете ни сезон на годината, продължаваме разговора. Странно нещо е времето, мисля си, докато пиша тези редове. В добрите приятелства, както и в любовта, времето спира да съществува.

"Ничия" и "Някъде другаде" – два романа, издадени едно след друго. В кратко ревю за теб споделих, че пишеш ненаситно, настървено. Така ли е?

Ако "настървено" е в смисъл много – не смятам, че пиша текстове в огромни количества. Привърженик съм от две-три години време на максимата да не минава ден без да работя, т.е. да затормозя листа или екрана на лаптопа си. Ако си употребила "настървено" като задъхано, лакомо – да, жадна съм за писане, затрупана съм с идеи. Изглежда смешно и нелепо, но понякога си казвам, че, колкото и да пиша, съм пропуснала години в задаване на въпроси и сега на който и бърз влак да се кача... все съм в закъснение.

Какво те води в писаното слово?

Желанието да погледна живота от друг ъгъл, да повдигна пелената на премълчани реалности, да дълбая и да видя какво ще "изскочи" – болка, вода, злато...

Ти си, така да се каже, многофункционален творец – от най-малката форма - хайку, през разкази с неочакван край до романи. Разкажи ни повече за творческия процес при теб.

В юношеството опитах стихове, продължих с разкази. В характера ми е да експериментирам, да не спазвам рецептите и да забърквам каши. Както се беше изразил един приятел на баща ми: „От нея очаквай крайности“. Ти ме ласкаеш като многофунционален творец, човекът имаше друго мнение. Истината е, че ми е приятно да търся детайлите, незабележимото в деня, и остана ли за миг без мисъл за битие-житие, очите ми се насочват да уловят ред за хайку. А романите се появиха някак естествено – заразказвах история и историята се проточи...

Как успяваш да съчетаеш ежедневните задължения с постоянното писане?

Трудно. Набутваш едно в чакалнята, пререждаш друго. Понякога съм си направо фокусник.

Освен писател си и откривател – създател на блога "Книголюбие", в който привлече почти всички пишещи, откривайки и нови, и позабравени стари имена. Често пишеш отзиви за прочетени български книги. Изисква огромна енергия и всеотдайност. Не е ли тази работа изморителна и направо неблагодарна?

Изтощителна и неблагодарна. Двете най-точни определения. Обаче трябва да е ясно, че правиш ли добро с намерението да ти благодарят... по-скоро не се захващай. Поставай си цели, работи, самомотивирай се и върви по своята пътечка.

Какво е да си писател-емигрант? През какво трябва да преминеш? Плюсове и минуси?

Всеки преминава през своите розови и черни периоди. Зависи от настройката, от очакванията и хората около теб. Щастие е да си обкръжен с верни приятели – здрави въжета, за които се хващаш в мигове на тревога.

Има ли носталгия, би ли искала отново да се завърнеш в България и то завинаги?

Носталгията ми е позната като чувство от усещанията на баща ми. Виждах го как страда за Гърция и не винаги бях отзивчива да прозра как човек „диша, работи, живее“ далеч от родината си. Даде ми се да изпитам какво му е било. На моменти носталгията ми се качва на гърба и почти ме събаря. Лекувам се, пишейки стихове. В по-прозаични дни се упражнявам да я гоня с чувството си за хумор.

Но да се върнем към последния ти роман "Някъде другаде". Преплетени съдби на герои, всеки сам по себе си неповторим. Обичаш да разказваш истории, да създаваш интриги…

Обожавам да слушам истории и си падам да ги разказвам, добавяйки фантазия и мои щрихи.

Кой е любимият ти герой от романа? Ще ни бъде интересно да ни разкажеш малко повече за художника.

Любимият ми герой от романа "Някъде другаде" е затворничката. Заради силата ѝ да започне отново и да захвърли миналото. Естествено и художникът. В неговия образ има голяма доза истина – преди години се запознах със скулптор и той ми сподели как едва на двайсет и пет години разбрал коя е истинската му майка. Тя го потърсила, не за да види що за човек е станал, а от необходимост. Историята ме разтърси и остана в мен. "Багаж" за бъдеща книга. Захващайки се да пиша за зарязаните от майките си по разни поводи деца, а и не само за тях, в романа се преплитат още теми, "съживих" и неговия образ.

Кое друго изкуство те вдъхновява?

Изобразителното изкуство. Между приятелите ми са художниците Кирил Божков и Григор Велев.

Любим писател – български и не само? Някой, който е твоя пътеводна звезда.

Маркес. Димитър Димов. А от драматурзите Ерик-Емануел Шмит.

Мислиш ли, че все още има сексистко отношение към жените писателки? Или е обратното – феминистките вземат връх напоследък.

Моето лично мнение е, че колкото и толерантен да го раздава светът, отношението към жените писателки е често пъти подобно на отношението към развлекателната индустрия. Служи за забавление, а щом носи и печалби – супер!

Твоя любима писателка жена, на която си искала да подражаваш - в детството и сега, в по-зряла възраст.

Туве Янсон, Дафни дю Морие и Агата Кристи.

Какво е любовта в писателския занаят? Заема ли важно място? Трябва ли писателят да се лиши от нея, за да бъде отдаден изцяло на изкуството?

Писане и любов – по-лесно е да вървят ръка за ръка или поне да заслужиш нежно вечерно нашепване в ухото. За твореца не е невъзможно да си измисли любов, да потъне в спомени... стига да му дават хъс и вдъхновение. Зависи от индивида, зависи от възрастта, от приоритетите.

А лудостта?

Без лудост думите са като остаряло куче, за което разнообразието се свежда до храна и извеждане навън.

И двете ти книги са оформени от художничката Капка Кънева. Две прекрасни корици, които илюстрират много точно духа на твоята проза. Разкажи ни за работата си с Капка.

За "Ничия" стана случайно, макар да не вярвам в случайностите. Щом видях проекта за корица и останах възхитена. Написах веднага на Капка Кънева, че ако издам нова книга, ще поискам тя да бъде художника. И двете корици са запомнящи се, изпипани и изработени с професионализъм. Благодарна съм ѝ за таланта да повдигне книгите ми нависоко!

Откъде си наследила любовта към книгите и четенето?

Изработих си я. В моето семейство не се четеше, но родителите ми не са ме спирали, когато исках пари за книги. Аз започнах да събирам библиотека. Гордост за мен е, че синът ми обича да чете книги.

Какво в момента лежи за прочитане на нощно ти шкафче?

Стихосбирката на Димитрина Кюркчиева (винаги чета и стихове) "Толкова. Всичко", Милен Русков със "Захвърлени в природата" и за препрочитане "Алексис Зорбас" на Никос Казандзакис.

Как се събуждаш сутрин – чай, кафе или…

Първо кафе, после чай, пак кафе...

Любим цвят?

Преди години червения, напоследък жълто, розово и лилаво.

Любим сезон?

От детството до сега есента. Топлата есен, предлагаща разходки в гората, без да търсиш сенки. Водовъртеж от багри.

Творческо кредо?

Честно казано, не съм се сдобила с кредо. Харесвам една мисъл, която перифразирах: "Животът, а и писането, е състезание по издръжливост".

Несбъдната все още мечта?

В творчески план да видя на сцена моя пиеса. В плановете ми на лудетина да пътувам повече и да не се ядосвам, че не ми стига времето.

Твоето послание към читателите на "Диаскоп"?

"Диаскоп" е неуморен в представянето на творците и се надявам да е здрав и да не обръща внимание на вманиачени в егото си критикари! Аз с удоволствие чета стиховете, разказите и интервютата с артисти.

Откъс от романа "Някъде другаде" прочетете тук