Тильо Тилев и "Стихове за посветени"
06.04.2013
В рубриката "Пловдивски поети и писатели":
Тильо Тилев - дългогодишен редактор на вестник "Пловдивски университет"
"Стихове за посветени". Книжка в тридесет страници с един кратък предговор и четиринадесет стихотворения, всяко от които посветено на любим човек, близък приятел, предизвикал възхищение, някой - открил на поета, че "зад хоризонта има и нещо друго". Издадена е в края на миналата 2012 година от Университетското издателство "Паисий Хилендарски". Оформена е с илюстрации на художника Тошо Стефанов. И досега авторът Тильо Тилев отказва публично представяне, но ние тук с негово разрешение публикуваме пет от посветените стихове за посветени. Самите посвещения също са поезия.
РЕКИТЕ НА СЪНЯ
"Сърцето ми с кораба замина...
Сърцето ми тъгува на брега!"
Посвещение от Гергана
Ще се събудиш
и всичките реки ще са отминали.
Не ще узнаеш
къде отива златната река,
какво вещаеха
птици-ясновидци
с цветове, запалени в нощта.
Ще се събудиш,
а върху клепките ще тегнат
островите на съня -
с рибите летящи,
звъна кристален на водите
и смуглите сирени, които пяха
след кораби от светлина.
Ще се събудиш
и в ужас син ще разбереш,
че всичките реки са те отминали,
че корабът по златната отплува.
Тогава в сетивата ти безумни
ще оживее пак човекът.
А на брега сърцето ще тъгува...
На Иван Митев -
пътешественик по Златната река
ТРИ ЕТЮДА ПО ИСТОРИЯ
***
Кой може да влиза
и да излиза от спомена?
Кой може да забърше праха
от лавиците на историята,
да пренареди томовете ú?
***
Между там и тук,
между тогава и сега
винаги има
една дума в повече
или една дума по-малко,
която се превръща
в история.
***
Плаши тишината на хората,
чиято кръв пее на парадите,
докато ние опитваме
да излезем от публичните домове
на публичността,
докато отчаяно се питаме
в чии очи ще положим
своите думи и жестове,
за да бъдат равни на жертвени?
Ние - с онемялата кръв!
На Христо Карастоянов - историк наивист
и разказвач на прекрасни истории
ТО
В оня миг,
между себе си и себе си,
идва То -
нюанс от внезапен светлик,
сянка от капчица време,
и неочаквано
те отнася
в онова
тъжно-весело място:
сърцето.
На Йордан Костурков - носталгик,
донесъл новини от миналия век
***
Аз нямам спомен от тогава
освен очите ти,
задъхани от тайната,
освен отчаяното спускане
по устните,
по твоя дъх,
навътре
в най-дълбокото,
и минутите
с уплашени души,
които тичаха пред нас,
и страхът,
че се разпада времето,
а ние сме спасители...
И после тишина -
сякаш ангелът премина,
и една бреза в прозореца -
с главата златна на русалка.
На Веселина Балтова -
която наричам Усмихнато Слънце
ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЧАСОВНИКА
I.
Каквото има смисъл,
то няма цена.
Прекрасно е полето с рози...
...и полето с грах,
но само ти -
детето,
може да кажеш това.
Не бива да те е страх.
Идва по-страшното време,
когато чистите думи
падат под присмеха
на ръждиви очи.
Ще повярваш ли,
че романтиката и римите,
любовта и смехът
са загубили
своето златно покритие -
не се съюзявай
с тяхното отрицание!
Има толкова
греещи приказки,
има слънца
и усмихнати пътища -
всяко дете знае това.
II.
Времето е кръг
от безкрайности,
споени от Смисъла.
Зад окото на
циферблата
съзираме
Този,
който навива
пружината
и който винаги
се преражда в дете,
когато пее за надеждата.
На Юлия Николова -
един от търсачите на Смисъла
"Той е роден през 1960 г. в Стара Загора, но детството му преминава в близкото село Стрелец. Живее в Пловдив от 1987 г. Дългогодишен редактор е на вестник "Пловдивски университет". След дебютната "Извънсезонно време" (1992), в която са налице отгласи от поетиката на Борис Христов, издава физиономичната стихосбирка "Сънят на разума" (1999) - с до известна степен херметични, на места изненадващи с внезапните избухвания на самоозлоблението творби.
Поетът предпочита тихия контакт с малцината, които търсят в стиховете нещо повече от очевидното. Това се вижда в "Една октава над дъжда" (2002) - стихосбирка с предимно интимни творби. Тильо Тилев е склонен към медитативни състояния, но винаги с оглед на социалната конкретика, присъстваща като активен изразител на нравствените преживявания в стихосбирките "Крал Артур и другите ми братя" (2008)."
из "Моето досие за Тильо Тилев" от Владимир Янев
илюстрации и корица: Тошо Стефанов