Аксиния Михайлова: "Видяхме как приближава небето"
23.11.2015
Културният център на Софийския университет
ви кани на
ОТЛОЖЕНА СВОБОДА
поетично четене на Аксиния Михайлова
25 ноември, 19:00 часа
Театрална зала, Ректорат на СУ
С участието на Грациела Панайотова (цигулка) и Младен Ташков (пиано)
ЧОВЕШКА МИЛОСТ
Сега, когато всички прегради
в нас
са сринати до земята
и с няколко стени по-малко
в душите
видяхме как приближава
небето,
сега, когато заковахме
и последната счупена дъска
върху стълбата,
която бяхме пренесли
от друг един живот
и вече нищо не ни отделя
от градините на Бога,
с грациозно движение
той улавя бялата пеперуда,
която лети между нас
и я смачква бавно
с пръсти.
Дробовете ми са стари,
за да поберат всичкото това небе,
което тя носи в крилата си.
Защо плачеш,
казва,
вече си неуязвима.
Човек не може да убие два пъти
една и съща пеперуда.
От „Смяна на огледалата“ (Жанет 45, 2015)
О. МАНДЕЛЩАМ
На непознатия читател
аз показах не изгладения стих
а пукнатината в него
този процеп в стената на ветровете
където стоя
с букет рози в ръка
градинар на изгубения миг
и счетоводител завинаги
на безутешната светлина
под клепача на слепеца.
Ги Гофет в превод на Аксиния Михайлова
Из „Възхвала на една провинциална кухня“ (ФБЛ, кол. На Острова на Блажените, 2012)
Снимките са от връчване на наградата "Гийом Аполинер" 2014 и от литературни четения
КОЯ Е?
Аксиния Михайлова
Аксиния Михайлова е автор на шест поетични книги на български език: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“ (2005), „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), „Смяна на огледалата“ (2015) и две книги с избрани стихотворения на словашки и арабски език: „Опитомяване“ (2006) и „В очакване на вятъра“ (2013).
След публикуването на стихосбирката й „Небе за изгубване“ (Ciel à perdre) във френското издателство Галимар Аксиния Михайлова печели наградата „Гийом Аполинер“ (2014), най-високото отличие за поезия във Франция.
Нейни стихове са публикувани във Франция, Белгия, Италия, Испания, Канада, САЩ Румъния, Молдова, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Гърция, Турция, Литва, Латвия, Египет, Япония и Китай. Тя е съставител и преводач на „Антология на съвременната литовската поезия“ (2007), „Антология на съвременната латвийска поезия“ (2008), както и на повече от двадесет книги с поезия и проза; участва в основаването на литературно списание в „Ах, Мария“.
Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Пиер Буржад, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Корнелиус Платялис, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Александър Чакс, Линда Мария Барос, Лилиан Вутерс.
редактор: Христина Мирчева