Нели Лишковска: "Смъртоносният рай"

Нели Лишковска за поетичната книга на Петър Краевски "Изгорени писма", ИК "Жанет 45", 2015

Още през 1968 Джон Калхун, учен-етолог*, доказва твърдението, че раят е смъртоносен за обществата.

Калхун прави един забележителен и много показателен експеримент. На базата на миши социум предсказва последствията за човечеството, ако то живее свръхспокойно, сигурно и задоволено във всяко отношение.

Ученият създава миши рай в лабораторни условия в базата на Американския национален институт  за психично здраве. В специално създадена за целта конструкция са осигурени идеална температура, изобилие от храни и прясна вода, постоянно попълване на материали за строителство на миши гнезда, поддържане на чистота и непрекъснат контрол и лечение от страна на ветеринарни лекари.

В Рая са настанени 4 двойки бели мишки. Разчетът е за 3840 мишки. Максималната численост на популацията по време на целия експеримент достига до 2200 мишки, след което сама се съкращава.

...колко грама щастие ще понесеш?

Бяло грозде

Този процес има свое психологическо обяснение – някои го наричат „ефектът Калхун”, до който са стигнали  учените след дълги денонощни наблюдения. Петър Краевски го извежда в два стиха от „Летен сонет”:

След първите 55 дни мишите семейства започват да дават потомство. На всеки 55 дни числеността на групата се удвоява. След 315 дни скоростта на размножаване се забавя и периодът става вече 145 дни. По същото време мишките са 600. Формирала се е йерархия и определен социален живот.

Килер

Появява се каста на отхвърлените, съставена предимно от млади индивиди. Самци, към които се проявява подчертана агресия. Причината е, че при идеалните условия възрастните индивиди живеят много по-дълго от обичайното за реални условия и не освобождават ниша за младите. Отхвърлените самци – изгнаници от обществото бързо се сриват психически и престават да изпълняват функциите си. Не защитават бременните самки. Самките рязко стават по-агресивни, доколкото им се налага да се защитават сами – и себе си, и потомството си.

Внезапен сонет

Агресията продължава да нараства при женските и скоро застига собственото им потомство. Голяма част от самките убиват мишлетата си, след което се настаняват в отдалечени гнезда и стават „отшелници”, отказвайки да се размножават.

Кладенец

В резултат раждаемостта рязко започва да пада, а заедно с това скача смъртността при младите индивиди. Това се оказва началото на Края.

Краят на Рая.

В този момент се появява една нова категория на т.нар. „красиви”.

„Красивите” не проявяват характерното за вида им поведение. Не встъпват в борба за самки и за територии, не проявяват желание за размножаване. Основно спят, хранят се добре, чистят се, пощят козинката си.

За кратко време „красивите” и самките – „отшелници” стават мнозинство. Средната продължителност на мишия живот вече е 776 дни, което е с 200 дни над репродуктивната им възраст. Количеството на бременностите се занулява. Девиантното поведение на мишия социум провокира внезапен ръст на хомосексуализъм и канибализъм, въпреки огромните количества качествена храна. Популацията измира. На 1780-ия ден умира и последният обитател на Рая.

Фрагменти

Двадесет и пет са опитите за създаване на „мишата утопия”, както я нарича Джон Калхун и резултатът винаги е един и същ.

Без изключения.

Подобно на многоточията, с които Петър Краевски приключва своята книга „Изгорени писма”.

*етология – наука за поведението на животните и закономерностите в развитието им

снимки: Анжела Димчева

редактор: Христина Мирчева