Божана Апостолова: "Вълче време"
23.11.2015
ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ
На кого да поверя мисълта си?
На теб, Любов?
Та ти си само добрият спомен,
годините в детските ми обувки,
хвърчилото на вятъра си ти.
Сред потъмнялата пустиня на небето
ти бе едничката звезда,
бездомно трепкаща над пътя ми…
А тъмнината…С нож да я разрежеш –
не детски смях,
а вълчи вой ще екне.
ИГРА НА ШАХ
Ти, който познаваш устните ми
и зъзнеш в пропаст от взаимност,
излез от себе си и виж: играта продължава.
Съставните й части се тресат в безмълвие,
внушавайки:
илюзията за победата не е храна за всеки.
А офицерът ми препускаше,
пресичайки по няколко квадрата наведнъж,
додето конят му умря трагично.
И любопитството ми ненадейно е заровено.
О, Господи,
играта ни е низ от страхове,
а смисълът й е заключен
в капана на страстта.
Додето най-накрая
Една случайно оцеляла твоя пешка
ми каже: "Мат!"
РАЗКАЗАНО НАБЪРЗО
Живея между другото:
между две капки дъжд,
умъртвили тишината;
между две целувки,
родили пожара,
който ме създаде.
Ето ме сега –
цяла и обла,
същинска ябълка на греха.
Отхапеш ли ме,
ще подгоня себе си
далече от дървото на мъдростта,
но съвсем,
съвсем близо
до прегръдката на живота.
Добро утро, Любов!
Из Том 1 – Избрани стихотворения
ИК „Хермес” 2015
Художествено оформление и илюстрации: Христо Гочев
Редактор: Христина Мирчева