Петър Краевски: "в мига преди цинобъра до сладка загуба на сетивата"
30.11.2015
Навлизането в "Изгорени писма" проследява запалването, горенето, затихването на огъня, пепелта. В четенето на този текст са въплътени смирение пред Словото и известна доза мимолетност като поглед, който изпреварва пламъка. Идеята е, че всяко стихотворение се чете като за последно. (Петър Краевски)
КЛАДЕНЕЦ
И ето те в небесното око,
където полетът е скок
от светлината.
Затваря се кръгът.
Тук няма път навън.
Нахлузил си корубите на мрака.
Сега тършувай в себе си
като крадец
и преживявай ден за ден
от вехтории.
Безкрайно тъжно е
да остаряваш в думите!
Ти –
вик за помощ
в кладенец без ехо.
ОРАНЖЕВ МОМЕНТ
Внезапната рефракция на
светлината в напиращия от-
лив на следобеда, все по-
неустоимото желание да си
въздишка в общата умора,
отблясък на презряващото
светло, пренебрежимото,
което съзерцава, разтваря
се в мига преди цинобъра
до сладка загуба на
сетивата, е.
ПОРТОКАЛ
Ранна есен,
цъфнали листа,
падат
зрели,
звездни,
портокали
и момиче,
леко като бриз,
пълни кошницата
на сърцето ти –
портокал,
след портокал,
след портокал…
Сънна мантра
от полята на Аркадия.
ВАРВАРИ
Прочетох се в стиха на стария ромей
и вдигам копието с конската опашка,
о, мои братя по оръжие.
Проклети да сме и благословени
за тежкия погром над красотата!
Разбити са,
осмени и отречени,
окаменените тела на съвършенството.
След нас остава пласт археология –
антично гробище с побит гранитен къс.
Безформеният камък ще надмогва
графитите ни,
саждените драски,
неистовите руни за безсмъртие,
докато бавно го превърнем в писан храм –
блестящата ни епитафия.
Тогава сред шаманите на ордата
ще се роди отново мъдрият Кавафис – възславян
и разбира се – опроверган.
Защото тропот ще разпали хоризонта.
Защото идват следващите варвари.
ПРИЗРАЧЕН СОНЕТ
Над старческия дом изгрява
луна в последна четвърт.
Това е тъжната държава
на старите момчета,
на бившите богини – храмът,
затворът за мечтите.
Домът на самотата там е.
Високо под звездите.
Финална сцена. Вехт театър.
Небе в затворена кутия.
Отречени типажи.
И ти – внезапен наемател
насред такава самотия,
че нямаш сянка даже!
Стихотворенията са от поетична книга на Петър Краевски "Изгорени писма"
ИК "Жанет 45", септември 2015
Оформление: Димитър Келбечев
Отзив за книгата на Петър Краевски "Изгорени писма"
от Нели Лишковска прочетете в "Диаскоп" тук
колаж: ©Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева