Георги Милев: "Драскотини върху зеницата"
08.12.2015
да поиграем на криеница, но
без да се крием
и без да жумим
започваме ли?
едно...
Сега,
точно на свечеряване
когато вятърът е кратък
за пускане на хвърчила
кажи ми нещо топло
от тъгата ме е страх
единствено от нея защото я познавам
Еднакво безразличие, нееднаква
несъстрадателност.
Защо стана така, а не обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението.
Просяк бие благодетеля си.
Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя.
Искам да те целуна по грипния вирус: моля те!
Сещам се за гората без дървета и без дънери,
където преди да замълчим заваля дъжд;
после една улица ни заведе във вторник –
спомняш ли си? – беше рано за сняг,
беше късно за всичко останало.
малко ме заболя
не е нужно да има скалпел
или грубост
нито деформиране отвън
просто една нетактичност
се загнезди
и снесе яйцата си
вчера ме ухапа беззъбо куче
стана ми жал:
толкова искаше, а не можа
погалих го докато ме ръфаше
и станахме приятели
Стихотворенията са от поетичната книга на Георги Милев
"Драскотини върху зеницата", ИК "НИКЕ-89-НТ", 2015
Илюстрация: ©Георги Чепилев
Отзив за книгата от Иглика Дионисиева в "Диаскоп":
©Христина Мирчева