Нели Лишковска: Поетичен Никулден - HOMO POETICUS

Специално за Диаскоп!

Репортаж на Нели Лишковска за наградите "Николай Кънчев" 2015

Като редови читател – по няколко причини – присъствах на връчването на наградите на името на Николай Кънчев, организирано за девети пореден път от поетесата Федя Филкова.

Първо – винаги е чудесно преживяване да се слушат стихове с гласовете на самите автори. Емоцията е автентична и неподправена и няма нищо общо с онази, която влага в изпълнението си един професионален актьор, например. Или читателят, останал сам с книгата в ръка. Атмосферата при подобни събития, посветени на поезията, е по-наситена и зареждаща от другата, която отразява  случвания от не-енергиен порядък – академични, политически или чисто социални.

Второ – номинираните книги за 2015 година са знакови в различни семантични полета за българската поезия от последните години, което ги обединява по един особен начин. В същото време те са и много различни, и дори оттласкващи се една от друга. Личните ми впечатления съм споделила в есета, специално писани за всяка една от тях.Колкото и да е субективен и/или извън рамките на общоприетото литературоведстко обговаряне на подобни поетически обекти, моят поглед и личен подход към всеки текст– твърдя, че разглеждам всяка книга от позицията на страничен наблюдател, подчертавам основното и се фокусирам върху най-ярките и важни аспекти, които откривам в творчеството на даден автор.

Ако Ани Илков в „Подготовка за напускане на сърцето” усложнява света чрез неговото разглобяване посредством смъртта и предчувствието за нея, то Божидар Богданов посочва и концентрира вниманието върху смисъла на малките неща като мост между световете в „Птеродактили”. Подобно на „виждащия”, сетивен човек на Иглика Дионисиева в „Déjà vu hug” се появява и образът на сънуващия дори наяве и успяващ да слее две реалности в една  лирически герой на Надежда Радулова в „Когато заспят...”. И, разбира се, сбогуванията на Петър Чухов от „Сбогуване с нарцисизма”, които стягат примката, но никога не стигат до някакъв логичен финал, а се размножават, трансформират се и се клонират в нови срещи и раздели.

 Онова, което най-много ми допадна в думите, казани от Федя Филкова при представянето на авторите, беше, че те, освен творци, са и силно ангажирани с дейности, свързани с популяризирането и разпространението на поезия. Този факт до голяма степен съвпада с моята визия за ролята на поета не само като човек на Духа, но и като обществена личност.

Искаше ми се сред номинациите да бъдат Аксиния Михайлова със „Смяна на огледалата” и Лъчезар Лозанов с „Болничен лист”, но по регламент броят е точно определен и не бива да бъде нарушаван.

Тази година наградата на името на Николай Кънчев беше поделена между Ани Илков и Надежда Радулова.

Противно на витаещите в родното културно пространство мнения за упадък на поетическото изкуство и възход на посредствеността и графоманството, Поетичният Никулден отново доказа, че е истински празник на словото. Щастлива съм, че следващата 2016 година бележи своеобразен юбилей за това красиво събитие и предричам, че ще се появят много нови, силни книги със стихове. Поезия, от която всички ние – пишещи, четящи или слушащи,  без значение – се нуждаем, за да оцелеем. Но не като някакъв нов биологичен вид, а като оня единствен духовен вид, наречен homo poeticus.

Снимки: д-р Митко Василев

Още по темата в "Диаскоп":

Иглика Дионисиева, "Поетичен Никулден 2014 или за поезията като пир"

©Христина Мирчева