по заглавие   по съдържание

Желязо, злато и дух по улиците на Пловдив

07.01.2018
Снимка 1

 

Първо издание 10.4.2013 г.

 

"Седмият хълм" -

проект на Атанас Хранов

Оригиналният и красив изглед Пловдив дължи предимно на седемте хълма, върху които е бил разположен. Затова градът още от древност е наречен Тримонциум. Историческата летопис споменава за 9 хълма в града и околностите. Всяко оцеляло тепе, всяко място и камъче са скъпа реликва от миналото на Пловдив и жив паметник на настоящето.

Копнежът към опазване чудната красота от миналото и завещаните ценности става материал за изобилно творчество при модерния художник Атанас Хранов.

Човек може толкова, колкото знае. Планове и миражи мъчително изпълват съвременната околна среда, знаещи и незнаещи чертаят не своята съдба, а съдбата на другите. Този факт носи взаимоунищожение между членовете на обществото. Ето защо художникът се стреми чрез свой проект да възбуди непринуден възторг у всеки наблюдател на преславния град,  за да се направи първата по-голяма стъпка към културното организиране на Пловдив. Сега всеки, който минава покрай Седмия хълм, покрай златните слова и завети на нашата многовековна  интелигенция, минава с внимание и почит.

Успехите са гранитната основа,  върху която трябва да се изгради единство и обединение.„Желязото ще спаси света”, казват някои. Прародината на желязото е тъмната пазва на земята или небесните метеорити, както свидетелстват древните му названия. И при двата източника то преминава през огън,  за да запази своята твърдост. От желязото се правят рала за оране, мечове, вериги, сечива, железни пътища, автомобили... С желязото може да си служи всеки човек. Но желязото няма траен живот. То се преустройва, закалява се според желанието на майстора и представлява нещо само дотогава, докогато творческият разум на човека го има в ръцете си. Изостави ли го, то лежи и се разяжда от ръжда.

Ето защо желязната черква „Св. Стефан” е синоним на твърдия характер на първия мъченик -народ за правда и свобода на Балканския полуостров. Великата победа за независима българска църква и екзархия  преминава през огъня на мъченичеството, сплотява българския народ и го посочва на света като единна нация.

Желязото обаче престава да кънти,  когато се покрие с ръжда и съмнение.

Ние никога не бива да забравяме, че най-светлите мигове от нашата история са плод не на груба сила и политическа мъдрост, а на духа на бележитите българи. Народите, които имат дух, не се уповават само на коравия метал, нито се боят от примамката на златото. Защото, както е казал мъдрецът: „Искаш да си като мен?  Само материалните злато и желязо не ще ти помогнат да постигнеш желанието си. Погледни на тях духовно. Аз съм такъв чрез моето сърце”.

 „Диаскоп”

 

Художникът Атанас Хранов за своя проект

"Седмият хълм"

Проектът се отнася до градинката на площад Джумая, зад Джумая Джамия, и е свързан със създаване на пространство, отразяващо уникалната литературна история на град Пловдив.

Седмият хълм на Пловдив е хълм на духовността, артистизма, паметта, радостта от живота, насладата от красотата, таланта да се живее и създава изкуство. Кръстопътната духовна среда на града се е превърнала в обител на блестящи български писатели. 

Идеята е градинката да бъде настлана с каменни павета в концентрични кръгове. Между тях, с радиално подредени чугунени букви с формата и големината на паве, ще бъдат изписани имената на видни български автори, а под тях, с чугунени слитъци, ще бъдат изписани техни значими поризведения, които са създадени в Пловдив. Подредбата на авторите и произведенията ще започва от центъра на композицията и ще бъде хронологическа.

На трите входни алеи ще бъдат поставени цитати от Иван Вазов, Захари Стоянов и Константин Величков.

Пред всяка пейка ще бъдат поставени фрагменти от емблематични произведения, писани в Пловдив.

В Пловдив са написани голяма част от значимите за българската памет и книжовност книги като:

Иван Вазов – „ Епопея на забравените”, „Чичовци”, „Немили-недраги”

Захари Стоянов –  „Записки по българските въстания”

Константин Величков –  „Българска христоматия”

Димитър Димов – „Тютюн”

В Пловдив са творили Петко Славейков, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Антон Страшимиров, Николай Райнов, Генчо Стоев, Добромир Тонев, Никола Алваджиев.

Цел на проекта е да направи видим този исторически и естетически значим факт.

Експонирането на имената на авторите и произведенията ще освети за поколенията представата, че Пловдив е истинската територия на духа, ще има символен, образователен и  познавателен  ефект. 

Във втория етап на проекта е заложено поставяне на осветителни тела, адекватни на цялостната визия, както и изработването и монтирането на специални бордюри на тротоарите, които ще свързват смислово и визуално градинката, Стария град и центъра. Те ще бъдат с поезия на съвременни автори, творили в Пловдив. Като трети етап се предвижда смяна на пейките и поставянето на красив павилион, който ще дава информация за културни събития - музеи, театри, концерти, туристически забележителности.

Основен принцип на проекта е запазване на профила на града, ненамеса в архитектурната цялост и влагане на нов смисъл в съществуващите елементи. Полагането на елементите по пътя на минувачите естетизира градската среда, постига ненатрапчиво внушение на идеята и възприемането й на подсъзнателно ниво. Чрез тези паметни знаци за пътя, изминат от стойностната българска литература, мястото ще бъде преобразено в естествен артистичен център на открито.

Чрез тези паметни знаци за пътя, изминат от стойностната българска литература, мястото ще бъде преобразено в естествен артистичен център на открито.

Наименованието „Седмият хълм” ще бележи представата за Пловдив като град на духа и културата, ще изрази себеуважението на неговите граждани, убеждението им, че паметта за Красивото има силата да променя света към Добро.

Снимките са предоставени от художника Атанас Хранов.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics