Нели Лишковска: "За необходимостта от рестарт"

27.12.2015
Снимка 1
Нели Лишковска за поетичната книга на Пейчо Кънев
"Живо месо", Издателство за поезия ДА, 2015

 

В последните години се правят епохални открития в областта на генетиката. Едно от откритията е свързано с т.нар. „рестарт” на ДНК в първичните полови клетки.Този процес е необходим, за да може развитието на новия организъм да започне от нулата, без влиянието на процесите, които протичат в тялото на родителите.

Още след първите няколко стихотворения от „Живо месо” на Пейчо Кънев, се сетих за статията по дадения въпрос в сп.Cell, публикувана от учени от университета в Кеймбридж.

Човешката ДНК не е статична структура.Тя е в постоянно движение, променяща се и саморегулираща се. Някои гени се активират, за да повлияят на едни или други процеси, протичащи в тялото. А други съответно се изключват, след като свършат своята роля.Това се получава чрез процес, наречен химическо метилиране. Състоянието на генома с всичките му активни и неактивни гени се изучава от дисциплината епигенетика.

Споменавам всичко това, защото в новата книга на Пейчо Кънев откривам невероятни връзки именно с тези генетични процеси. Чрез изразните средства на поезията той дълбае  чисто биологични и еволюционни теми. Посочва активните и неактивни компоненти  и на човека, и на живота му. Онези, които влияят положително на процесите, водещи към еволюция на човешката душа.

Започнах да пиша едно стихотворение
за човек, който пише същото стихотворение,
в което описва друг човек, който пише
пак  това  стихотворение...

„Инсомния”

И другите – които вредят и спират развитието й. Хвърлят я в мрачни подземия и затвори.

...обикаляш неспирно по мрачните и празни коридори,
слушайки как звукът от стъпките ти постепенно заглъхва...

            „Затвореният затвор”

Епигенетичната информация, за разлика от генетичната, не се наследява. В противен случай детето ще има памет за всичко, което се е случило с родителите му през целия им живот. Само един пример – продължителното гладуване води до метилиране на някои гени, което може да има отрицателно въздействие върху здравето. Детето на човек, който е гладувал, би получило тези негативни ефекти „в наследство”. Вредната информация би се натрупвала от поколение на поколение, ставайки все по-опасна за наследниците. За да се избегне това, в зародишните клетки епигенетичната информация се нулира, преди да започне да се добавят сведения за регулиране на развитието на новата оплодена яйцеклетка. Подобно на изтриването на компютърен диск, преди да се добавят нови данни.

Към такова семантично нулиране води например стихотворението „Сън”, където:

...Накрая
спящият се събужда, за да се превърне
в някой друг.
 

Или в „Метафизикът в сянка”:

...Кой сътворява това
място, в което и на Смъртта ще й е нужна карта?...
 

Поезията на Пейчо Кънев подлага на рестарт не само човешката ДНК като в „Странен човек”, например (...Приличаш на човек, нарисуван от сляп художник/с една ръка...), но и реалността, в която той битува:

...Не е чак толкова тъмно навсякъде тук,
просто светлината е това, което липсва...

„Увертюра”

Според генетиците обаче „рестартирането” на първичните полови клетки на ембриона е непълно.Приблизително за 5% ДНК това не се случва. Сред тях има гени, отговорни за развитието на тежки заболявания като шизофрения, метаболитни разстройства и др.Откритието на учените от Кеймбридж е особено важно за изследването на т.нар. „тъмна материя” на генома.Това са гените, които в хода на еволюцията човек е получил от проникнали в неговия организъм бактерии.Те включват гени, отговорни за развитието на човешката плацента, например. Тяхното отношение към „рестартиране” на ДНК все още не е изяснено докрай. Сред тези гени има потенциално отровни, а процесът на метилиране позволява  на организма да блокира действието им.

И тук ще цитирам цялото стихотворение „На бойното поле”:

Вече всичко е свършило.
Тишината бавно пълзи.
И тревата расте щастлива,
защото нито един човек
няма да я тъпче вече.
 

Иска ми се поетическото пророчество от тези стихове да не се сбъдне. Надявам се картината на бъдещето да включва и фактора човек.  Еволюирал, обновен, подложен на „рестарт”. Но все пак съществуващ.

Жив.

 

Пейчо Кънев и "Живо месо" в "Диаскоп":
 

 


 

©Христина Мирчева