Стари градски менипеи: Милко
29.12.2015
Новогодишен поздрав из репертоара на българските куплетисти
КОЙТО РАБОТИ, ТОЙ ЩЕ ЯДЕ
В София по баровете виждах
богати суинги с пари.
Тогава ги аз ненавиждах,
че пиеха с разни жени.
Не ходеха те по митинги,
трудът от тях бе презрен,
но нека да помнят всички суинги
този тук мой рефрен.
Казвам на вас от сърце,
всички за бой са те.
Имаше у нас банкери,
животът за тях бе добре.
Правеха си те далавери,
живееха си като царе.
Трудящите днес се потят,
трудът за тях е идеал.
Градът и селото задружно се борят
да смажат днес тоз капитал.
Такова веч време дойде –
който работи, той ще яде.
Познавах аз дами красиви,
що носеха от кожи палта.
Доволни, засмено щастливи,
те скитаха навред през нощта.
Да работят те не желаят,
животът за тях бил блажен.
Пиха, пилееха, щастливо живееха
и пееха си този рефрен.
Да, да, да, господа!
Ура! Да живей любовта!
Държавата с право блокира
парите - аз казвам пред вас.
И ето, кръст вече се сложи
на черната борса у нас.
Няма веч кой да ограбва
милиони от нашия народ.
На всички е ясно, че днес всеки трябва
хляба си да изкарва с пот.
Такова веч време дойде –
който работи, той ще яде.
Рисунка: Илия Бешков, "Класова непримиримост"
©Христина Мирчева