Лили Христова: "Снегът и Чехов"
29.12.2015
Снегът и Чехов
С ефирен чехов драматизъм
северният вятър нарисува
върху стъклото на прозореца ми
вишнева градина.
Сребрист, неумолим,
той ме затвори
в калъф от ледна тишина.
Светът остана вън
и не видя
как три сестри в душата ми
разплитаха съдби
и връзваха на възли
безсънните ми нощи.
Денят завърши като вуйчо Ваньо.
Венец от снежен вишнев цвят положих
и си простих.
А утре в мен ще е прекрасно.
Говориш с Алиса
Странен разговор.
Гласът ти мърка,
отърква се в слуха ми
или боли като одраскване.
Учебник по женска логика е Алиса.
Уча се,
ловя изчезващи усмивки...
Луда съм като Шапкаря!
Не си стих
Лъжи
като бездомни запетаи
кръстосват сложни изречения.
Прах от безсмислени тирета
погреба живи думи.
Висока удивителна съм -
няма как да ме изкачиш
с многоточия.
Затварям те в несбъдната рима -
уморено слънце
под една въпросителна.
*****
Мравка съм.
Светът е Сизифово зърно.
Сама си измислям
непосилните стълби.
Наградата за всеки връх -
брилянтна умора.
Но инатът ми
мравешки
все ме връзва
за Слънцето.
*****
Искам да съм тиха планина,
върховете ми да бъдат силни
от безмълвие.
Птичият ми глас
да надживее
празните брътвежи.
С бистрота на ручей да обичам -
простичко, прозрачно и пречистващо.
Искам да съм планина, вглъбена
само в сетивата на сезоните
и сърцето ми да е вълчица,
осъзнала колко е потребна.
*****
С кръстче на неграмотен
отбелязва душата ми
поредната непокорена възможност.
Тук,
в подножието на пирамидата
на Маслоу
цветята ми умират
и в никакви други животи
няма да са същите.
Тъжно е изкачването
към великолепието на върха.
Стихотворенията са от предстоящата поетична книга на Лили Христова
Първа публикация
Илюстрация: ©Георги Чепилев
©Христина Мирчева