Димитър Добрович (1816-1905) - първият светски художник в България
04.01.2016
Димитър Добрович / Димитриос Домвриадис
1816 – Роден в Сливен, в семейството на майстор абаджия и търговец.
1833-1837 – Цариградски период
Учи в известната Коручешменска гимназия. Избухналата чумна епидемия го принуждава да бяга.
1837-1948 – Атински период
При пристигането си в Атина се записва в току-що откритата с указ на крал Отон I Кралска художествена школа /Политехнион/. Първи уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро.
1843-1848 – След преструктурирането на школата в Художествена академия учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис(1810-1892) и Георгиос Маргаритис(1814-1884). Получава награди.
Негови творби са откупени и днес 10 от тях са в колекцията на Атинската пинакотека. Подписва се и е известен като Димитриос Домвриадис.
1848-1893 – Римски период
По препоръка на гръцките си професори заминава да продължи обучението си в Римската академия. Негови професори там са Томазо Минарди (1787-1871) и Филипо Агрикола (1795-1857). Три месеца в края на 1848-началото на 1849 се бие под знамената на Джузепе Гарибалди. Картините му /жанрови сцени и портрети/ са повлияни от европейския романтизъм. Работи много копия. Изработва своя „елеофотографска” техника, която улеснява процеса на копирането. По-голямата част от творбите му от този период са подписани като Д. Добрович.
Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредник е в пренасянето на
мозаичен материал за римските катедрали.
1893-1905 – Български период
През януари 1893 г. се завръща в България и се установява в родния си град Сливен.
1893, 2 юли – се открива персоналната му изложба в София, в сградата на Народното събрание. През 1897 и 1898 участва в общите художествени изложби в София. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Днес те са в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия на град Сливен.
1905, 3 март – умира в родния си град.
За проекта "Димитър Добрович" прочетете тук
Публикуването на информацията се осъществява със съдействието на Анжела Данева.
©Христина Мирчева