по заглавие   по съдържание

Речник на сюжетите в изкуството: "Пиеро и Арлекино"

11.01.2016
Снимка 1

В малко италианско градче, на самия площад, се издига неголяма, боядисана в розово къща, обитавана от баща и дъщеря. Бащата е търговец, притежател на зеленчуков магазин, който се помещава в приземния етаж на скромния дом. Дъщерята Колумбина е волно създание – върти се на пръсти постоянно, танцува, развявайки рокля - слънчев лъч, изпълнен с радост от живота, за разлика от бащата Панталон – мълчалив като бухал, надвесен непрестанно над някой чудовищен том в горната стая. Стая, изпълнена до тавана с книги. Той чете, докато Колумбина с усмивка посреща купувачите и се грижи за търговията със зеленчуци.

Всеки път, когато вижда Колумбина да танцува, строгият Панталон размахва пръст и я връща отново към работата. Но Колумбина не обича да мирува. Продажбата на зелки и моркови, на кромид и чесън не са най-веселото нещо на свята. Къде-къде по-забавно е да тича по светлите поляни и да разговаря с пастирите, да се радва на белите като сняг овце или да разменя шеги с косачите, жетварите и орачите.

От тези разходки Колумбина се връща преизпълнена от щастие, прегърнала огромен букет от полски цветя. Панталон се сърди ужасно, размахва бастун и яростно изхвърлял цветята през балкона.  Привечер изпраща слугата си да доведе Колумбина, нарежда й да седне на някой неудобен стол и дълго чете скучни наставления от някоя важна книга.

Слугата е и шут на търговеца – подражава му във всичко. Докато Панталон чете на дъщеря си, шутът също се преструва, че чете - надвесен над огромна книга дава уроци на малкото бяло прасенце.

Панталон проумява, че не може да се справи с лудориите на дъщеря си, затова възлага отговорната  задача на своя съсед Пиеро. Той е доведен в дома на търговеца от шута, който впряга прасенцето в малка количка, за да изпълни поръчението на господаря си. Бащата оставя на Пиеро грижата да следи дали Колумбина се справя с търговията.

*****

Пиеро не може да си намери място от радост – запленен от чара на привлекателната Колумбина, той често я дарява с цветя, с песни, които композира на своята мандолина  и които пее с нежен глас в лунните нощи, в тишината на сенките, край тихите води на ручеите. Облечен в бели дрехи с черни гайтани, той изглежда съвсем тъжен до Колумбина. С капризите си тя измъчва постоянно бедния младеж.

Един ден, докато старият Панталон седи в горната стая, забил нос в поредния прашен том, Колумбина започва игра на криеница. Пиеро не успява да я догони - както не успяваме да уловим слънчевите зайчета по листата на дърветата. Колумбина побягва към гората, оставяйки  Пиеро да продава лук.

Тя скита из алеята от брези, мечтае силно за някой като нея и в мечтанието си извиква с висок глас. Внезапно се завихря силен вятър, обгръща тялото й, изтръгва розата, вплетена в косите й, полита към върховете на високите дървета. Изневиделица – бам! зад една от брезите изскача Арлекино, облечен в червена дреха. Арлекино прави салтомортале, подскачайки като гумена топка, хваща Колумбина за ръка и в танцова стъпка я повлича след себе си.

Шутът и вбесеният Панталон се втурват в гората да търсят Колумбина. Препъват се, залитат, завират се дори там, където и щурец не би могъл да се скрие, докато пред тях не изскачат Колумбина и Арлекино, хванати за ръце.

Започва смешна гонитба -  шутът се спъва в един повален клон, пада, а след него пада и строгият му господар.  После двамата решават да догонят лудите-млади с първото изпречило се на пътя им магаре. Но магарето, както е обичаят на магаретата, се заинатява и ги хвърля в различни посоки – Панталон пада в каца с вода, а Шутът - в корито с вар.

Междувременно Пиеро, сломен от любовта тъга, също търси своята Колумбина. Вижда я, хваната за ръка с новия й избраник Арлекино в центъра на шумен панаир. С последните си пари Пиеро купува в дар на Колумбина най-бялото агне. Колумбина е благодарна, но лекомислена. Подигравателният Арлекино, изпълнен с ревност, се нахвърля върху Пиеро, дърпа дрехата му, скубе косите му, напада го с шеги. Високомерната Колумбина наблюдава двубоя и решава да тръгне с Арлекино. Пиеро разбира, че е отхвърлен и напусна сцената опечален. Той  отпътува от родния градец и тръгва по света, далече от невярната и празноглава Колумбина.

*****

Изгубвайки Пиеро, Колумбина започва да проумява, че неговите песни, грижи и внимание все повече й липсват. Шегите на Арлекино вече не успяват да я развеселят. Панталон в заблудата си мисли, че дъщеря му най-сетне се е превърнала в онова студено и отчуждено същество, което той се опитва да превъзпита от години. Не разбира, че любовна мъка е причина за нейната внезапна меланхолия.

Не след дълго в Италия се понася мълвата за загадъчен поет, който пленява тълпите със своите драми и балади.  Ето че поетът е поканен да гостува и в градчето, където живее Колумбина. Тя тръгва с нежелание за представлението по настояване на Арлекино, който е любопитен да види и чуе новия бард на Италия.

На сцената на открития театър се разиграва драма, в която Колумбина разпознава своята история, изпята от загадъчния бард и изиграна от артисти в ролята на лекомислената девойка, строгия баща, нежния поет и вятърничавия младеж. Тя разбира, че зад маската на поета се крие така желания от нея Пиеро. Колумбина изтичва на сцената, пада на колене пред барда и моли за прошка. Пиеро сваля маската, навежда се и прегръща смирената девойка. Двамата се отдалечават, оставяйки Арлекино, бял като платно от неочакваната развръзка. Но Арлекино не умее да тъжи – той хваща през кръста най-близостоящата до него овчарка, въвличайки я в лудешки танц.

*****

Историята е с щастлив край. Колумбина и Пиеро се завръщат в къщата на търговеца и превръщат зеленчуковата сергия в цветарски магазин.  Панталон е изумен, но и доволен, въпреки че единствени слушатели на скучните му нравоучитлени проповеди остават неговия верен шут и бялото прасенце.

Понякога щурият Арлекино наднича иззад прозорците на цветарницата, маха с ръка на своите приятели и тримата се понасят с танц към полето.

 

Тази история се играе като театър без глас – пантомима, по народните театри на Италия. Героите са персонажи от италианската Комедия дел арте.

 

Пиеро и Арлекино в изобразителното изкуството:

1. Пабло Пикасо
2. Пол Сезан
3. Антоан Вато
4. Андре Дерен

 

Адаптация: ©Христина Мирчева