Лъчезар Лозанов: "Болничен лист"
11.01.2016
НЕИЗМИТО СТЪКЛО
Лицето ти беше направено
от целувки, предназначени за друг.
Не че се затрогнах веднага -
много бавно ме просмука
това, което не беше лице в теб.
Малко са хората,
които присъстват във мен
като пейзаж отвъд.
Трудно се обхваща лице с длан,
за да прокараш прозрачна следа
върху нечистото стъкло на живота.
Неизварени хирургически инструменти,
заключалки и откачалки,
играта карамбол -
кланицата никога не се е правила, че отсъства.
Твоето лице изтрива нагоните за съхнене
върху повърхността на времето.
Отърка се о моите фантазии,
продължи покрай цистерните със нафта
удари огромния плавник на океана,
проблясвайки с неясни просветлявания риби.
Дълбоководни хищници - фантазии,
картофобелачка за сезони.
Одираш люспите им за петаче
и проиграваш кожата на есента.
*****
Бавно се отдалечи гората
шосетата се скриха в автобуса.
В косата с някаква виена
светиш като счупена витрина
униформени сирени идат
тялото, което нямам
да издирят и притоплят. Но
каруци ромски носят
огрева за всички нощем.
Важното е да те скрия.
Зъзна между топли полицаи
и опазени витрини.
Не опазих нищо мое
а гората си отиде,
докато се окопитя
цялата виена седна
с вилица в една чиния.
Полицаите се чупят
целите от шоколад.
УКРАШАТЕЛСТВА
Прочетох някъде във вестника за теб
очарователната приятелка на г-н посланика...”
Живо украшение на някакъв живот
и без друго много украсен.
И се върнах – паметта! – насред ония складове,
с откраднат ключ под жълтия гледец на негъра небе,
нахлухме в някаква луксозна канцелария.
Разбутахме компютрите и папките,
коприните, дъждът се свлякоха
и там върху мокета
бе началото на някакъв астероид
без боабаби,
без боабаби.
А всъщност боабаб е имало
подобно семенце, или пък онзи ключ,
със който някакъв крадец опита се да влезе.
Астероидът от ухание и пулс
разсече
като звънтене сабя.
Усмихвам се – какво великолепно
живо украшение за г-н колумбийския посланик.
И ехото във мозъка отглася:
подобно ювелира – тъй дълго трябваше да те създавам
там в ония складове среднощни,
със ключ откраднат.
ФОТООБЕКТИВ
Фотообектив поглъща живота ни -
две тела положени напреко
върху релсата на едно зазоряване.
Колелата напяват, напяват.
Събитията увяхват -
металната фуста на кафето ти смъква кожата,
ако я сграбчиш непредпазливо.
Огънят - също, ако го изпуснеш
от шепнещите дупчици на главата.
Върху решетката тенджерата протестира
по обикновения начин, издъхвайки пара.
Събитията увяхват докато ги разгъваш,
колелата напяват,
разпродажбата на вещи от една луда учителка по математика
продължава.
Умря преди два дена
и целият й апартамент - омазан с лайна,
остана да излъхва нейната липса.
Тя не излезе отвъд него.
Събития съхнат, прострени на жегата
с цветя и хлипания.
Закъсняло отключване - откриваш ужаса на един живот
между черно-белите снимки
с ослепително щастлива абитуриентка
от математическата, някъде в средата на оня век.
Снимката - знак за отбелязана страница
в томче висша математика,
където войната отнесе
непонятните представи за границите на живота.
Върху релсата на едно свечеряване
обективът поглъща две тела -
моето и твоето. Те не вдяват от математика,
но споделят посланията й
като далечна епоха със силуети на пирамиди.
Колелата - така близо…
с ритмични конвулсии
напяват, преглъщат,
и идват…
Стихотворенията на последната книга на
Лъчезар Лозанов "Болничен лист"
ИК "Жанет 45", октомври 2015
Оформление: Михаил Лалов
Редактор: Кирил Мерджански
Корична цена: 13.00 лв.
Брой страници: 112 стр.
Повече за автора и книгата в "Диаскоп" тук
Шарж на писателя Лъчезар Лозанов от художника Михаил Лалов
©Христина Мирчева