Леонид Йовчев: "Демоните и лошотията са нужни на хората, колкото и вярата в безсмъртната душа"

Интервю на Евелина Здравкова с актьора Леонид Йовчев, който ще представи моноспектакъла "Малдорор" на 18 януари 2016 от 19.00 в Държавен куклен театър Пловдив.

В третия понеделник на януари – 18 януари 2016, навръх Атанасовден, на сцената в Куклите ще гостува актьорът Леонид Йовчев с моноспектакъла „Малдорор”. Режисьор на "Песните на Малдорор" от Лотреамон е Ани Васева. Малдорор броди из града, пустошта, океана: амфибия, изверг, любовник на акулата и октопода; той вести апокалипсис, но и изобретява нови форми на живот.  Изправен сам срещу света, Малдорор е герой на противостоенето, но и на устояването. Той е мрачен виртуоз на реториката, неуморим рицар на синтаксиса и корсар на парадокса. Пресича сцената на живота и сцената на театъра на противоход. Излаз от човешкото, той е героят на Другото на театъра. 

Леонид Йовчев е с номинация за Икар 2016 за водеща мъжка роля за "Малдорор" по Лотреамон, реж. Ани Васева, театрална група "Метеор" и за Гео Милев в "Гео"по Христо Карастоянов, реж. Иван Добчев, Народен театър "Иван Вазов".

"Песните на Малдорор от граф дьо Лотреамон" е едно от най-загадъчните произведения във френската литература. Как вие разчетохте Изидор Дюкас? Ако той живееше днес, дали щеше да доживее 24 г. Всъщност, изходът от страшното и безизходното в смъртта ли е или в живота след смъртта?

„...ако смъртта е изход, значи сме сбъркали изхода...“ цитат от „Пиеса за умиране“ на Ани Васева и Боян Манчев. Може би, страшното е наша същност (не предел),  както хаосът, от който е създаден светът, според някои митове.

Колкото до Дюкас, мистиката на неговия кратък, изпълнен с диви фантазии живот, като че ли неделим от романа му, е най-привлекателната особеност на този автор.

Кой за вас е Изидор Дюкас, какъв е той за вас, опишете го в няколко думи.

Гениален луд.

Търсихте ли визуална прилика с Изидор Дюкас – в прическата, например? Или приликата е случаен ефект?

Търсихме.

В "Малдорор" играете с тяло, глас, душа, всичко е на сцената. А всъщност  героят е напълно самотен.  Как преодолявате за себе си това чувство на самота?

Мисля, че отвъд човешките представи няма чувство за самота. Чудовищният свят на Лотреамон е пълен със срещи от всякакъв  вид, така че и за мен не остава да преодолявам каквато и да е самота. (усмивка)

Как ви се струва фактът, че два века след стиховете на Дюкас, кошмарът, демоните, лошотията продължават да съществуват, да процъфтяват?

Те винаги са си били тук, където са хората, и ще си бъдат до края на човечеството. Точно толкова нужни, колкото и вярата в безсмъртната душа. (усмивка)

Има ли място сюрреализмът в живота ни през XXI век? Или пък ще се появи ново течение в изкуството?

Не мисля,че мога да отговоря изчерпателно на този въпрос, но със сигурност, поради факта, че в нашата вселена времето е фактор, който влияе на материята, изкуството (като техника на съществата от въглероден произход, развили своя мозък) също претърпява трансформации. В този смисъл сюрреализмът няма как да липсва, дори и само, за да бъде отхвърлен или повторен от новите течения.

Малдорор се ражда под обсада – когато е обсаден Париж, преди повече от век и половина. Днес, като че ли и Париж, и цяла Европа са обсадени. Намирате ли някаква връзка в това, че точно сега българският зрител открива песните на Малдорор?

Не, няма връзка. Освен това, ако Европа е обсадена, какво трябва да се каже за останалата не малка част от земното кълбо, където също живеят хора?

Има ли Бог? Вярвате ли в Бог? В какво да вярваме в новото забързано и объркано време?

Вярвам в живота на Браян и в неизтощимата си глупост, а трийсет и две години са по-малко от нищо във вселената.

Защо не играете в комедии? Днешният зрител предпочита да се пречисти с няколко дози елементарен хумор, да си почине,  без да се налага да мисли, да търси смисъл.  Над какво се смеете вие?

Аз играя в комедии.

Винаги е любопитно да ви гледаме. Как подхранвате тази ваша стихия?

Старая се да се храня и да се наспивам.

Как излизате от ролята – някаква чисто човешка история, случка...

Обикновено няма нужда от квалифицирано медицинско лице, което да ми помага, но винаги си казвам трите имена и дата на раждане след представление, на ум, просто, за да съм сигурен, че съм аз, а не някой друг.

Как се подготвяте за представление – колко часа, някакви специални ритуали... ?

Малко упражнения, проверка на костюм и реквизит.

Още по темата в "Бутиков театър за възрастни" тук

Фотограф: Боряна Пандова

©Христина Мирчева