Нели Лишковска: "Невидимите небеса"

В последни научни открития невролингвисти, биолози и филолози доказват, че човешкият мозък много често заблуждава носителя си. Сетивната система, състояща се от зрение, слух, обоняние, вкус, тактилна чувствителност, вестибуларен апарат - представлява "прозорците", през които мозъкът вижда света, в който е поставен човекът.

Повечето от процесите, свързани с постъпващата информация от външния свят, са автоматични и стават несъзнателно. Човекът няма контрол върху това. Разбира се, за един процес като храносмилането например е по-добре, че човекът не се занимава съзнателно с неговото контролиране. Но се оказва, че и с мисленето се случва същото. Повечето от решенията си човек взима прекалено бързо, импулсивно и напълно несъзнателно.

Ако мозъкът взема решение, което после човекът изпълнява, то от това следва един много важен въпрос - въпросът за свободната воля. В крайна сметка учените - с огромно нежелание, в интерес на истината - са установили, че човекът всъщност представлява строго и безкрайно прецизно програмиран механизъм, който има един господар - мозъкът.

                                      "Проглас към книгата Битие"

И тук:

                                      "Орфей, или самотата"

В изследването си "Най-добрият трик на ума" Даниел Вегнер установява, че мозъкът сам взима решение, след което дава сигнал. Един вид - уведомява човека, че е взел именно това решение.

Една от другите гледни точки е, че съзнанието се включва само за проверка. Мозъкът си свършва работата, а после идва съзнанието и казва: "Всичко е наред; добре си постъпил". Или обратното: "Това е грешно решение; вземи мерки да го поправиш".

                            "навръх Невидимата планина"

В една от статиите си руският невролингвист проф. Т. Черниговская твърди, че по този начин се размиват границите между субект и обект. В процеса на развитието на генетиката и изследванията на мозъка се появява и теорията, че за всичко е отговорен именно този биологичен орган.

Онова, което плаши учените, е фактът, че зачестяват случаите, когато по време на съдебни процеси обвиняемите твърдят, че те не са виновни. ("Мозъкът ми е такъв" или "Родил съм се такъв - с престъпен мозък.") А това вече е много опасна ситуация, защото означава, че се е появила възможност да се прехвърля отговорността върху мозъчната, т.е. биологичната тъкан.

                            "Проглас към книгата Битие"

И още:

                                      "Орфей, или самотата"

Проблемът е в това, че човеците са същества, които могат и трябва да носят отговорност за постъпките си. Могат и трябва съзнателно да правят избор между добро и зло, а не да размиват границата между тези етични категории. Могат и трябва да осъзнават, че отговарят за всеки свой избор, независимо колко голям или малък е той. А в последно време човеците се опитват да зачеркнат всичко това. Да прехвърлят цялата отговорност върху мозъка, заявявайки, че всичко се решава от някакви клетки. Което само по себе си е твърде несериозно, ако не и смешно

                                      "Проглас към книгата Битие"

Остава въпросът - способен ли е мозъкът да излъже своя носител? Да, и най-ярките доказателства за това са някои заболявания, съпроводени с халюцинации. В подобен случай мозъкът работи за себе си, създавайки образи без реален еквивалент. Образи, които не се основават на външна информация. Съзнанието изгражда модели, които никога не са попадали в ретината на човека. Чува звуци, които не са достигали човешките уши.

Човекът автоматично се доверява на сигналите, които идват отвън, но по-плашещото е, че е напълно възможно и тези сигнали да са създадени от мозъка, а не да са реално съществуващи. Естествено, веднага човек може да се успокои с "И другите виждат (чуват) същото". Но кои са другите? Каква е гаранцията, че тези "други" също не са плод на халюцинация?

                                               "Орфей, или самотата"

Един от най-потресаващите експерименти, който е бил проведен наскоро, е изследване на пациент с халюцинации чрез средства за картиране на мозъка - енцефалограми,томография, магнитен резонанс. Оказало се, че в неговия мозък наистина се обработват образи по същия начин, както при хора, нестрадащи от никакви заболявания. Специалисти, които разглеждали получените данни, но незапознати с клиничния случай на въпросния пациент, стигнали до извода, че всичко е наред. "В мозъка на този пациент се обработват сигнали от сетивните органи." Т.е. той наистина чува и вижда "нещо".

Всичко това автоматично поражда следващите въпроси пред учените. Каква е вероятността човекът изначално да е поставен в симулирана реалност? Доколко човешките сетива са способни да възприемат действителността такава, каквато е или пък тя е само и единствено в собствения му мозък? И защо, в частност - шизофренията и др. състояния, съпроводени с халюцинации - са обявени за заболявания, след като мозъкът обработва получената информация по един и същ начин, без да прави разлика между реалност и илюзия? И какво всъщност е точното научно определение за "реалност"? А за "илюзия"?

Може би "илюзия" изобщо не съществува? Може би всичко е реално? Може би мозъкът - при досег с друга действителност -  автоматично превключва на нейните честоти, започва да вибрира на същата дължина на вълната, за да обработи новата информация, която е също толкова истинска?

                                               "Орфей, или самотата"

Също и тук:

                                      "навръх Невидимата планина"

В "Поетът е хтонично същество" Пламен Антов извежда тази идея до границите на абсолюта. Отсъствието на човека - при това не толкова от реалността или илюзията  за реалност, колкото от самия себе си. Липсата на човешкия фактор е онова, което заслужава внимание. Само това състояние е достойно за уважение.

                                      "навръх Невидимата планина"

Ще се върна отново в началото на този текст. Дори теорията на учените за човека като "строго програмиран механизъм" да е вярна, аз като обикновен читател си пожелавам този "механизъм" да има за господар поезията. А мозъкът да е само биологичното устройство, което разшифрова духовните кодове и ги превежда на разбираем език. На езика на човешкото съзнание.

©Христина Мирчева