Иван Кулеков: "Истинското зло е, когато човек няма възможност да избира"

Разговор на Христина Мирчева с Иван Кулеков - писател, публицист, общественик, по повод неговата последна книга "Разумът на съня" и други питания

"Писнало ми е да слушам, че обществото ни е заспало и някакви хора, които сън не ги хваща, ТРЯБВА да го събудят. Какво е животът, стои като въпрос пред всеки индивид. Правилен отговор няма." Иван Кулеков 

Искам да благодаря на г-н Иван Кулеков за съгласието това интервю да се осъществи. Всичко стана почти мигновено - за по-малко от два дни. Нещо, да си признаем, нетипично за родната меланхолично бавна реалност. Подготвих 25 многословно-претенциозни въпроса, опитвайки се да обхвана повече теми, а и да дам възможност за избор. Още на следващия ден г-н Кулеков върна отговорите, придружени от кратък текст: 

"Здравейте, г-жо Мирчева!

Благодаря ви за смислените въпроси.

Не отговорих на всички, за да пощадя читателите ви.

Поздрави!

Иван" 

Сънувам, че

 

Всичко под слънцето се бори

за надмощие.

Няма градина, в която цветята

да са победили плевелите.

Г-н Кулeков, наистина ли мислите, че сънят е разумен - това някаква Ваша шега ли е, или показва степен на будност – първи стъпки в рационализиране на обществото?

 Веднага искам да кажа, че сънят изобщо не е тема на книгата "Разумът на съня". В случая той е само един литературен похват, който ми дава свободата да деформирам без никакви притеснения онова, което описвам.  Дълги години рисувах карикатури и това, на което ме научи карикатурата - деформацията като форма за изразяване на идеи - пренесох и в писането. Друга тема, която ме интересува, е времето. А часът - както в съня, така и в карикатурата - е винаги Нула.

В заглавието на книгата има вътрешно противоречие. Към същото съм се стремил и във всеки един от текстовете вътре. Надявам се читателят да приеме категорично изказаните „истини“ в миниатюрите само като привидни.     

Сънуването и сънят са били важна част от културата на древните цивилизации. В новото време отново ли е необходимо тълкуването на сънища?

По броя тълкуватели на сънища на глава от населението ние не се различаваме от древните цивилизации. Само дето след нас няма да остане нито една пирамида.

Мнозина възприемат сънят като метафора за същността на съществуването – казват, че "животът е сън" и виждат перспектива в събуждането. Кое е по-важно за българското колективно съзнание: да виждаме и чуваме случващото се в обективния свят; да възприемаме действителността като мираж или ни трябва трети фактор, някаква утопия в културата?

Надявам се, че не съм се самозабравил до такава степен, че да казвам „ние ТРЯБВА да…“. Писнало ми е да слушам, че обществото ни е заспало и някакви хора, които сън не ги хваща, ТРЯБВА да го събудят. Какво е животът стои като въпрос пред всеки индивид. Правилен отговор няма. Правилният отговор се опитват да го наложат религиите и диктатурите. Той води до фанатизъм и фашизъм/комунизъм.

Темата за сънищата е провокирала и провокира доста писатели, художници, творци. Искаме да дадем глас на тишината, образ на неясното?

Не знам, всеки си има своя причина. Сънят като безконтролната свобода е предизвикателство за всеки творец. Струва ми се, че съществува някакво желание човек да премери силата на своето въображение със силата на съня. Забравяйки, че между тях не само няма нищо общо, а и срещата им е невъзможна.

Понякога съществува неизбежно зло. Трябва ли човек да се радва, когато избира по-малкото зло?

Истинското зло е, когато човек няма възможност да избира. Ако има, говорим за отговорност. 

Сънят на разума ли ражда чудовищата?

Гоя вече е отговорил на този въпрос.

Животът на поколенията до 70-те и даже 80-те се дели на до и след Промените. Но особено поколенията до 70-те са още по-белязани. Или не? Как изглеждат нещата преди и как е сега?

Ще си послужа с един от текстовете в книгата. До: "сънувахме, че живеем в един тъп виц". След: "тъпият виц вече не е сън".

Неумението да подредим и организираме всекидневния си живот има ли отпечатък от своеобразната ценностна система на социализма? Поуките от комунизма?

Идеалът не е колективна, а лична цел. И към него се върви с ясното съзнание, че е непостижим. 

Не всеки има Вашия шанс – писател, сценарист, шоумен, медийна звезда. Това ли беше детската Ви мечта или всичко се случи неочаквано. Какво мислите за масовата култура? Поп арта?

Не съм имал мечта, а увлечение по една или друга игра. Но играта свършва, когато осъзнаеш своята отговорност. Относно масовата култура мисля, че тя не е култура.

От 2001 сте част от Шоуто на Слави. 15 години! Сериозен период от време. Променихте много нагласи, давате тон на поведение, постоянно сте в ефир – ежедневно. Какво е усещането: чувствате ли се привилегирован или се опитвате да стоите далеч от подобна поза?

В телевизията правя това, което правя и в литературата. А това, че участието ми в телевизията е по-популярно от участието ми в литературата, само ме натъжава.

Как мислите, българските новини информация ли са или дезинформация? Съществува ли фабрика за новини? Ако не - защо виждаме само полуистини и полулъжи? Освен трупове и катастрофи, има и светла страна – изложби, концерти, театри…

Отговорът е много прост. И затова не е и отговор. Ако хората/народът не се интересуват или спрат да се интересуват от полуистини и полулъжи, от трупове и катастрофи, те няма да присъстват в медиите. Една японска телевизия в своята новогодишна програма, минути преди настъпването на Нова година поднесе на своите зрители изумителното изпълнение на "Болеро" на последната "абсолютна" балерина на нашето време Силви Гилем.

Повече няма какво да кажа.

На снимката: Иван Кулеков със своята издателка Божана Апостолова.

Миниатюри и рисунки от "Разумът на съня" в "Диаскоп"

Иван Кулеков: "Мисля, че...сънувам" - "Разумът на съня"