по заглавие   по съдържание

Английско предание: "Звънецът на правосъдието"

22.02.2016
Снимка 1

Идея за комикс

В слънчевата Италия, в средата на хълм, се простирал малък град, построен преди столетия. Градът бил управляван вече много години от цар, който измислил чуден начин да проверява дали се раздава правилно правосъдие над поданиците му.

По негова заповед издигнали сред пазара греди и на тях окачили голям звънец. За да предпазят звънеца от дъжд и слънце, направили и покрив над гредите, а за самия звънец вързали дълго въже, което всеки можел да дръпне и по този начин да удари звънеца, когато е необходимо.

След като всичко било готово, царят се качил на кон и обиколил града, за да съобщи на поданиците си следното:

„Ако на някого направят зло, казал той, нека отиде и дръпне звънеца. Съдията ще дойде веднага, за да го изслуша и ще се погрижи да поправи неправдата”.

Гражданите използвали наредбата на царя, но от постоянната и продължителна употреба, долният край на въжето съвършено се изхабил. Случаен минувач забелязал това, взел клон от близката лоза и закрепил въжето.

 

*****

В същия град живял човек, който на младини обичал много да ловува. Като взел да остарява, станал голям скъперник и единствената му мисъл била как да спечели повече пари.

Скъперникът дал под наем всичките си земи, продал всичките си кучета, соколи и коне. Оставил за себе си само един кон, който му бил любимец, но от скъперничество го оставял да гладува в обора. Единствената мисъл на скъперника била как да измисли начин за печелене и пестене на повече и повече богатства. Един ден си рекъл: „Каква полза имам да държа тоя мързелив кон, когато нямам за него никаква работа? Овесът и сеното са скъпи - нека сам той да си търси храна по пътищата.” И скъперникът изоставил бедния кон на съдбата, изгонвайки го на улицата.

Конят бил принуден сега сам да си търси храна - където и каквото намери. Скитал нагоре-надолу по пътищата, гонен от кучета и нараняван от тръните на живите плетове.

В по-голямата част на  Италия лятото бива толкова жарко, че хората са принудени да почиват в следобедите, затова затварят къщите и магазините си.

През един особено горещ ден, когато всички в града спели, конят се запътил към пазара. Там той забелязал лозата, приближил се до нея и в глада си задърпал листата й. От силното дърпане звънецът започнал да дрънчи, напомняйки: „Някой е извършил неправда!”

Разбуден от звънеца, съдията станал от леглото, облякъл служебните си дрехи и се отправил към пазара.

Той премного се изненадал като видял, че звънецът се дърпа от стар дръглив кон!

„Странно е кон да търси правосъдие, помислил си съдията, странно е, но той ще го получи”.

В същия миг се насъбрали много хора. Повечето от тях знаели колко лошо бил гледан коня.

„Доведете веднага собственика!” строго рекъл съдията.

Когато скъперникът се изправил пред съда, започнал да се оправдава с думите:  „Не мога ли да правя каквото си искам с моята собственост?”

„Не, не можеш! - отговорил съдията- Когато конят беше млад, ти служеше добре. Носил те е в битки и те е предпазвал от беди. Сега, когато е стар, твой дълг е да се грижиш за него. Заповядвам да се отнасяш добре с коня, да му намериш топъл обор, в който да спи през нощта. Ако не изпълниш решението ми,  ще бъдеш наказан от законите”.

Скъперникът си отишъл с наведена глава, а хората завели коня в обора му. Те ликували от радост, че било дадено правосъдие даже на един слаб стар кон.

Като научил за случилото се, царя се засмял весело. „Моя звънец, рекъл той, ще остане паметен завинаги, защото е давал правосъдие не само на мъже и жени, но даже на слаби и неми животни”.

 

На илюстрацията: „Едно скромно пиршество”, картина от английския художник  Джон Херинг (1795-1865)

 


 

©Христина Мирчева