Айше Рубева: "Надеждата да намерим сами себе си някъде другаде в душата си"

"Кой съм аз? Един от изгубените от погледа на изкуствоведите сюрреалист. Художник. Учител по рисуване пет пъти в седмицата – общо 24 часа. Направил съм три самостоятелни изложби, а в тясното ми ателие с форма на правоъгълник, трикрилен прозорец и капандура имам готови картини за поне още две. Нито съм издънка на Салвадор Дали, нито съм първи братовчед на късмета. Любими платна на моя ексцентричен идол са „Портрет на Пикасо”, „Спане” и „Мечта, причинена от полета на муха”.

Специално пътувах до музея в Сейнт Питърсбърг във Флорида. Беше подарък от нашите за приемането ми в Академията. Музеят е голям и в него са едни от най-мащабните картини на Дали. Той е имал верни американски колекционери, които след смъртта си завещават творбите на страната. Обявяват, че търсят помещения, и далновидното ръководство на града предоставя сградата. Експозицията е изумителна. Много картини са като стенописи, покриват цели стени.

Преди година попаднах на изложба на негови творби в малкото френско градче Бон. Входът струваше осем евро и няма да познаете колко пъти влизах. Всеки ден, докато не ме изгониха, не… докато траеше изложбата. Последните три дни разпоредителката ме пускаше гратис.

Рисувам със замах. Застават пред картините ми, купуват ги (три портрета и два пейзажа са притежание на анонимен почитател, който, вече се изясни, е тя – тази от чийто корем съм излязъл), но съм неизвестен. Може би трябваше да премина чинно през площада на града, да изкача стълбите до кметската врата, да се усмихна, здрависам и леко да се поклоня, а коридорът в ляво да ме заведе до отдел „Култура”. Изискваше се единствено да нарисувам портрет на кметската дъщеря, аз обаче, възпитан в добър вкус, не припаднах от предоставената ми чест.  За награда прекосих тичешком площада и стъпките ми отекнаха в училището. Тук аз задавам темите по рисуване и аз поставям оценките. Портрета на кметската дъщеря го нарисува друг. Човек с повърхностни познания за красивото, но със здрави инстинкти за добро и лошо.

Аз съм осиновен. Чака ме писмо за прочитане. Подозирам, че няма да ми искат автограф."

Художникът, откъс от романа "Някъде другаде"

Дали можем да живеем извън собствения си свят? Ако животът не ни удовлетворява или ни обърне гръб, ще можем ли да се намерим? Децата могат ли да ни научат да бъдем майки и то добри? Кое е по-страшно – да се самоунищожаваме сами или да се оставим някой друг да ни довърши? Въпроси, въпроси, въпроси… Отговорите - в романа на Христина Панджаридис „Някъде другаде“, издателство „Жанет 45“ или в нас самите?

Романът на Христина Панджаридис задава много въпроси, повдига много потънали в прах килими с излизащи страшни тайни изпод тях, граничещи с табута, които по-добре никой да не открива, защото след тяхната поява светът няма да е същият. Всеки един от нас е скрил някъде дълбоко в тайните кътчета на душата си по някоя невъзможна мечта, болка, разтърсила ни из основи, чието повтаряне изпепелява.

„Някъде другаде“ е роман на търсенето. Търсенето на щастие, търсенето на смисъл на живота, но това търсене е път към себе си, към тайните кътчета на душата. Роман, който ни дава урок по себепознание, но не и готова формула за оцеляване сред болката. Всеки един трябва сам да си научи урока, да се намери, да намери сили и смелост, за да се изправи пред себе си, да си прости, да прости и на другите.

Христина Панджаридис навлиза със ситни, но уверени стъпки в нашия душевен свят, прави дисекция на чувствата, на изборите ни в миналото и в настоящето, и посочва зелена светлина за намиране на изгубените мечти.

Четейки романа „Някъде другаде“, си припомняме отдавна забравените си намерения и се питаме „Дали не е време да се стегнем и да потърсим начин да ги реализираме, макар и закъснели?“. Всъщност има ли закъснели намерения? Авторът не ни дава отговори, защото универсални отговори няма, но ни дава надежда въпреки натрупаната болка и разочарования.

„Някъде другаде“ е роман за надеждата.  

Христина Панджаридис и "Някъде другаде" в"Диаскоп":

• Христина Панджаридис: "Някъде другаде"
• НОВИ КНИГИ: Христина Панджаридис и "Някъде другаде" 
• Иглика Дионисиева: "Някъде другаде" – романът като ръка карти 
• Христина Панджаридис: "Животът и писането са състезание по издръжливост" 

©Христина Мирчева