Христина Мирчева: ""Битката за теб" - ножица за плитка вена"

Христина Мирчева за новата книга на Марин Бодаков "Битката за теб", Издателство за поезия ДА, 2016

Битката за нея. Коя е Тя – „ножица с прочувствени криле” или „плитка вена”? Още с първите две стихотворения се надвесва предчувствието за тежки сражения. Но както е в поезията на Марин Бодаков, говорим не за платна с батални сцени, а за скици, в които линията е толкова фина, че става невидима. Става дума за „разкаляно поле”.

Това е книга на „дъха” и „съсирека”, на Тук и Там, на Да и Не, на една крайност и на друга крайност. На крайности, между които лежи единствено пропастта на отчаянието. Като всички крайности и тези двете са близнаци – трудно можеш да ги различиш.

Макар че думата „уют” се появява почти невидимо само в „осуетено стихотворение” – „уютни пристанища”, преди още дори да я забележа, тя ме обля хипнотично – жаждата за уют, търсенето на онова, в което да се скриеш, за да се почувстваш защитен. Дали е уютно детството със спомена за неравния път от „Училищен автобус” и местата, където авторът е разпознат като чужденец, макар че е роден точно тук? Или зрялата възраст с руините и ландшафта, възприеман като абсолютно чужд – като храм, от който търговците няма как да бъдат изгонени, свят, в който „линейките катастрофират без всякаква причина, /къщите изглеждат още по-празни с нас”.

Стаената драма е в липсата на уют където и да било. Само едно е мястото на истинския покой – то е „долу”, в размяната на „новите книги за четене/през прогнилите места/в савана”.

Така натрапчиво буквално е усещането и за решетки. Явили се един единствен път в „Ако вдигнеш глава…”, те изпъкват релефно по привидно гладката кожа на книгата. Внушението се засилва от заявената скръб в предното стихотворение:

„Две-три точно неказани думи се целуват върху кожата, скрита

от къдриците на скръбта.” („Вече не съжалявам…”)

 

„И когато скръбта неизбежно надживее децата си,

ги погребва не тук, на пристанището,

а във всички възможни земи, небеса, светове и обятия.” („Снимка с покойник”)

 

Началото предвъзвестява и самия край, раздялата като образ на смъртта, последната жива линия, която бавно утихва.

Би могло да се каже, че „Битката за теб” е светла книга – за катинара, но и за фара, който е нависоко, в самотата.

Светла най-вече в повика към Телемах: „докато сутрин в лицата брадясали има слънчева тайна, /всичко ще бъде наред”.

Привидно семплите, но всъщност брилянтни илюстрации на Кирил Златков, както цялостното оформление на книгата, досътворяват книжно съкровище.

Десетте рисунки говорят посредством метафори. В тях чрез асоциативната сюрреалистична връзка на фрагменти и детайли – вълни преминават в сухи клонки и образуват един хибриден образ, не са търсени полуконкретни сравнения. Взаимното въплъщаване един в друг на елементите сами по себе си включват рояк лирични представи. Такова иносказание посредством детайл, елемент или отделен щрих и пр. е присъщо за поезията. Например дръвчето, отрупано с множество кръстчета може да се възприеме и като люляк, и като философска метафора. Или домът („На майка ми“) с обратна перспектива, събираща се не отвъд – този необичаен поглед не показва „бащин дом“, но по скоро „майчина къща“. Щрихът сякаш е част от текстурата на хартията – невидимо прелива в текста.

Книгата завършва с речник на думите, както всяка от издадените от Издателство за поезия „Да”: Поезия, Хумор, Любов, Писател, Морал, Бог, Политика, Щастие, Страдание, Красота, Жена/Мъж, Българин. И едно от понятията е с редактирано тълкувание, спрямо предишната книга на Бодаков ("Северна тетрадка") – в полза на телеграфичната лапидарност? Или ключ към цялата картина на битката.

Премиерата на книгата е насрочена за 16 март (сряда), от 19:00 в зала 4 на НДК.

Колаж: © Диаскоп

1. Още по темата на страниците на Кръстопът тук

2. Разговор на Валентин Дишев с Христина Мирчева

    за книгата на Марин Бодаков "Битката за теб" тук