Румен Денев:"Поетическа глиптика"

Румен Денев за поезията на Георги Николов

През септември 2011 година поетът Георги Николов публикува статия, изследваща психологията на провинциалния литературен комплекс в България. Там има такива редове:

„Наскоро написах едно стихотворение на полски език за Ришард Ридел, легендарния вокалист на също така легендарната полска група „Джем”, отишъл си от хероинова зависимост през 1994 г. Писах го за страницата му във Фейсбук, без изобщо да се замислям, че аз съм от Харманли, а той от Хожув - един само 150-хиляден град, което за мащабите на Полша е дори по-дълбока провинция. Мислех за Ришек Ридел като за най-неистовия блусар, когото съм слушал, погубен от таланта си. Защото талант като неговия не може да се понесе току-тъй. И защото знам какво е да имаш абстиненция от изкуството. Та това мое полско стихотворение за него какво би трябвало да бъде - международно..., полско-българско, щом е писано на полски от българин, или българо-полско - пак по същата причина?... “

Започвам така, защото най-важната характеристика за поезията на Георги Николов е нейният космополитизъм. Това е рядко качество - обикновено поетите се държат здраво за нещо обичайно и разбираемо, което да не им позволи да паднат в бездните на непознатото. Георги Николов постоянно дава нови съчетания, нови смисли и интерпретации на познатите до болка национални, литературни и културни феномени. Неговата поезия е глобална в хубавия смисъл на думата. Той е двуезичен поет, пише и на полски. Впрочем нараства броят на български поети, които правят същото. Наскоро Аксиния Михайлова спечели наградата „Аполинер“. Тя се дава на поети, пишещи на френски, за които френският не е майчин език. Ще уточня, че самият Аполинер е поляк, пишещ на френски. Аксиния, Георги и аз членуваме в Литературен кръг „Смисъл“, в който двуезичните автори са доста.  

Тази тема, какво е местен поет – казанлъшки, харманлийски и пр., е интересна заради това, че мястото на живеене на физическото тяло на поета се счита и за място  и за предели на неговия дух. Смешно е да се мисли така, но така се мисли, така се пише и така се гледа на поетите. Но небето има двойно дъно, ако използваме великолепното заглавие на стихосбирката ( стих от стихотворението „Музикална кутия“). Георги Николов наднича в по-голямото небе, в небето, което обгръща всички места, а не само мястото, където поетът живее телесно.

Бих оприличил стилът на Георги Николов на едно изключително рядко, скъпо и трудно изкуство за гравиране на художествени изображения върху скъпоценни камъни с висока твърдост, поради което са абсолютно неповторими и грешката е недопустима. Това изкуство се нарича глиптика. Поетът сякаш се докосва  с елмазен резец до скъпоценния камък на словото и се преборва с трите най-големи предизвикателства: твърдост, миниатюрен размер и релефно-негативно изображение. В древността колекционирането на геми е било личен престиж за аристокрацията, а царе и императори са ги използвали като дипломатически подаръци. Днес това царско изкуство е за аристократите по дух и призвание.

Глиптиката се занимава със създаването на миниатюрни скулптурни произведения –камеи. При това се изисква не само усет за пластика, а усет към най-фините миниатюрни скулптурни изображения, които при най-малките възможни размери трябва да притежават чистота на силует, изразителен рисунък, доволно прецизна и характеристична моделировка, усет за постигане на цялостното изображение, възможността за реализацията на творбата и в отпечатък. Подобно на прецизен рисувач и вещ пластик, Георги Николов сякаш създава не стихотворения , а изключително художествено изработени геми и камеи.

Слово на Румен Денев, прочетено при представянето на Георги Николов в рамките на проекта "Очи в очи с поезията" на 07 април 2016 година в Казанлък.

Снимки от четенето в Казанлък

© Христина Мирчева