Нели Лишковска: "Няколко секунди живот"
21.04.2016
Нели Лишковска за поетичната книга на Анна Лазарова "Вкъщи всички вечерят отделно", изд."Епископ Константин Преславски", 2016
Започвам с едно предупреждение към бъдещите читатели на поезията на Анна Лазарова – внимавайте с нея, защото без да усетите може да получите необратими изменения на клетъчно ниво. Но за най-голяма изненада, след това ще можете да дишате по-свободно.
В края на (почти) всяко стихотворение, се опитвах се да си поема въздух, но той бягаше от мен. Обхвана ме една натрапчива мисъл. Усещах се като безумец, излязъл в безвъздушното пространство без защитен костюм.
Известно е, че на други планети смъртта на човеците без скафандър е неминуема.
Но няма да е мигновена.
При отсъствието на въздух топлообменът е невъзможен. Течностите от повърхността на кожата се изпаряват, предизвиквайки охлаждане. Изпаряват се също слюнката и сълзите.
...Започнах със това, че се разплитам,
за да си бъда примка за бесило...
"Не ме изпращай"
И малко по-нататък в същото стихотворение:
...Във мене грее мрак като във гробница
и там грехът е призрак в жива стая...
Ултравиолетовото, радиоактивното и електромагнитното лъчение представляват опасност за незащитения човешки организъм. При декомпресия до състояние на вакуум човек е способен да съхрани съзнание още няколко секунди, след което поради липса на кислород настъпва парализа, възникват мускулни конвулсии.
В тези няколко секунди живот е разположена поезията на Анна Лазарова. Тялото вече е почти мъртво, но съзнанието отказва да приеме този факт.
...Ева пак продължаваше
да ни ражда
и двамата.
"Минало продължително"
Едновременно с този процес протича образуването на пара в меките тъкани и кръвта, което води до раздуване на целия организъм.
Парата на липсата се просмуква във всеки стих и кръвна поетична клетка. Разширявайки се, тя обема целия космос. Гените назовават поименно себе си, но едновременно с това – отричат себе си.
...продължават да живеят вещите
на всеки член от семейството ми
и само прахът с който са покрити
е на татко
"Прах"
Полуразвитото кълбо прежда, което се търкаля по земята в „Нишки” или очертанията на Бог, идентични с тези на отсъстващия баща в „Силует” подчертават тази многопластовост и нееднозначност на възприятията.
Заключението в „Мръсно стихотворение” не затваря това внушение в рамки. Не го ограничава само в един свят, а го издига на друго ниво. Ситуира го в ново време-пространство:
...със вечност се плащат годините...
Когато човек е без скафандър в открития космос, пулсът му отначало може да се учести под действие на отделения адреналин, но след това бързо се забавя. Артериалното налягане спада за минути, а венозното се повишава от образувалата се пара. След което венозното налягане достига нивото на артериалното и ефективната циркулация на кръвта практически спира. Остатъците от въздух и водни пари излизат през дихателните пътища, което охлажда устата и носа до температурата на замръзване.
...очите й смениха двеста цвята,
пердето се изтри до безразличност,
домът й претендира да е вятър,
но спря да рита.Беше неприлично.
Косата й се врича, че е същата,
но името й взе да я забравя...
"Показания"
Точно толкова дълго може да оцелее човек без защитно облекло в Космоса – само няколко секунди.
Запитах се – колко дълго може да оцелее читателя, след като е прочел стиховете от „Вкъщи всички вечерят отделно”?
При солидна емоционална и психологическа подготовка – достатъчно дълго. Да, ще бъде трансформиран, метаморфозирал, променен из основи. Но жив.
При липса на духовно познание и ментална защита шансовете му за оцеляване са нулеви.
Анна Лазарова дава своите препоръки в „Наставления”:
...Щом си решил, че ще правиш човеци,
любов не стига.
Тези стихове ще ти отнемат и последната молекула въздух, драги читателю. Но жертвата си заслужава. Защото едва тогава ще започнеш да дишаш молекулите на поезията. Ще бъдеш жив...поновому.
На снимката Анна Лазарова
Стихотворения от книгата в "Диаскоп":
Анна Лазарова: "Семейство" - "Вкъщи всички вечерят отделно"
© Христина Мирчева