Нели Лишковска: "UNIVERSUM LUDENS"

Нели Лишковска за поетичната книга на Георги Господинов  

"Там, където не сме", ИК "Жанет 45", 2016

От началото на ХХІ в. все по-голяма популярност набира „космическата” хипотеза на проф. Робърт Ланза, който е специалист по регенеративна медицина. Известен е с изследванията си в областта на стволовите клетки и има редица успешни експерименти по клониране на изчезващи видове животни. Но това е само една част от интересите на Ланза. Ученият се увлича още от физика, астрофизика и квантова механика. От тази интелектуална смес се ражда теорията на биоцентизма.*

Паралелни светове, в които животът не свършва със смъртта на тялото. Звучи познато? Разбира се.

Според биоцентризма смърт няма.Тя е илюзия, която възниква в човешкото съзнание, тъй като хората поставят знак на равенство и се отъждествяват с физическото си тяло. Което рано или късно умира. Затова е логичен изводът, че и човекът умира с него.

Днес утре тези дни

Всъщност съзнанието съществува извън времето и пространството и може да се намира както в човешкото тяло, така и извън него.Това е чудесно илюстрирано от квантовата механика и идеално се вписва в нейните основи. Според нея при определени условия (при наличието на наблюдател или не) една частица може да бъде едновременно и частица, и вълна. А дадено събитие да се развива по няколко – понякога безкрайно много – варианта.

Ланза вярва, че съществуват множество вселени. В тях се реализират всички вероятни и предполагаеми варианти на развитието на събитията. Във Вселена №1 например, тялото е загинало в катастрофа, а във Вселена №2 продължава да живее, взимайки съзнанието, което е „изтекло” от Вселена №1.”Умиращият” преминава през оня всеизвестен тунел от светлина, но не се оказва в рая или ада. А в свят, в който е живял и преди. При това – не един или два пъти, а безкрайно много. След приключване на това си съществуване – „изтича” в следващата реалност. После в следващата. И така – до безкрайност.

Местата, където не сме

Изкушавам се да цитирам един постулат на Ланза, който на мен лично много ми допада: „съзнанието е енергия; то не изчезва и не може да бъде унищожено”

Срещат се и крайни биоцентристи, които твърдят, че материалният свят не съществува, а само негов виртуален образ, генериран от съзнанието. Матрица. Цифров модел (вж.Дж.Елвидж). Или че материалният свят все пак си съществува, но в оня вид, в който ни позволяват да го видим и усетим нашите сетивни органи.Т.е. ако човек разполагаше с други сетива, той би виждал и осезавал съвсем различни неща.

Площад. Композиция

Продължавам да вплитам бод след бод в една и съща трансцендентна тъкан нишката Ланза и нишката Господинов.

И двамата вярват в реалността, но я смятат за процес, който изисква участие на съзнанието, тъй като човек е едновременно и наблюдател, и творец.

Няма да се спирам подробно на точката емпатия, защото тя е именно точка. Състояние, а не процес.Т.е. не търпи развитие, а мен ме интересува именно развитието. Еволюцията, при това – еволюцията на съзнанието във всичките й форми и проявления.

Прескачам тази част като „квантово непродуктивна” и невлизаща в моя проблематичен кръг. Преминавам към следващото ниво в теорията за паралелните вселени и метаинтерпретацията на текста.

Мегавселена или Мултивселена – така е назована научната концепция за множествеността на световете. Според нея няма физични закони, които да забраняват съществуването на повече от една вселена. Или на конкретен юридически език – множественост на вселените до доказване на противното.

В тази връзка ще отбележа един любопитен факт, който свидетелства за взаимовръзката и взаимодействието на измеренията.

Пръв за паралелни светове през 1895 говори  писателят Хърбърт Уелс в разказа си „Вратата в стената”. Още по-любопитно е, че именно върху този разказ (подчертавам – разказ, художествена фикция) изгражда докторската си дисертация Хю Еверет шейсет и две години по-късно.Физикът обследва и доказва твърдението, че във всеки миг Вселената се разделя на безкрайно множество светове. В някои от тях (а може би във всичките едновременно?) съществува всеки един от нас като извършва различни дейности – пие кафе, гледа телевизия, напуска жена си или шофира автомобила си към службата.

Накратко – аз сме.

При толтеките същото явление е известно като „митоте”, но на това няма да се спирам в този текст. За илюстрация ще цитирам още три стиха от автора на „Там, където не сме”:

Стъпвай леко в дома от вчера

Импулсът, който задвижва цялата система към размножаването на световете  са човешките постъпки. Действам, следователно съществувам, размножавам светове. Когато човек прави определен избор, автоматично от една вселена се получават две с различни варианти на съдбата. Мултиплициране на реалността. Клониране на същности. Две вселени, в които се разиграват различни сценарии на един и същ човешки живот. На едно съзнание.

И всяка нова вселена въздейства на старата и на предходната, и на още по-предната, и на всички преди нея. И на всички след нея.

В новата си поетична книга Г.Господинов представя именно това. От булевардите на Берлин и Виена, от висотата на нюйоркските небостъргачи („в самия център на Цюрих” или „от Трето авеню до Сентрал парк”, или”берлинските облаци/и на небето му”) книгата изведнъж пропада в пейзажа на българската провинция в третата си част („в обора, при животните” или „надвечер/кравите мучат”). В тази „домашна вселена” кукуригат петли, лазят мравки, летят калинки. Пътническият куфар е сменен с домашните пантофи на пасторалния пейзаж. Доволството от уседналия бит надделява. Чергарските пътища са (почти) забравени.Те остават и в този свят, но като спомен или копнеж.Трупат се подобно на думите – изречени и неизречени. Образуват мастни подкожни наслагвания и затлъстяване.

Думите. Това също е нова вселена. Една от многото следващи. На нейно място ще дойде друга. И още една. И още една...

                                            Другаде

Според наблюдения на физици-теоретици* дупките и прорезите, или „синините”, както са приели да ги наричат – са възникнали от непосредствените удари и съприкосновения на съседни вселени с нашата.Т.е. аномалиите на микровълновия фон са възникнали поради това, че върху нашата Вселена оказват влияние други вселени. Белезите, които оставят думите са с подобен еквивалент.

                                              Приписка

Или тук:

                     Картография на отсъствието

И така. Съзнанието не изчезва след физическата смърт. Това е информация, натрупана на квантово ниво. Не може да бъде унищожена. Но може да бъде прехвърлена. Във вселената на поезията, например.

След смъртта на физическото тяло, квантовата информация на съзнанието се слива с Вселената (в статии на различни учени се среща  още като морфогенно поле, над-съзнание, м-съзнание) и там продължава да съществува безкрайно. Което е истинската Вечност.

Сигурно читателят вече се пита защо през цялото време, в което протича този текст, говоря за биоцентризъм, матрици и м-съзнание, като само от време на време вмъквам по някой поетически цитат.

Защото за мен е важно как и доколко отделните паралелни вселени на поезията, физиката, неврологията и пр.системи си взаимодействат и оставят „синини” една в друга. Следи, които бележат взаимосвързаност и неотделимост. Процесът, при който субстанцията на съзнанието „изтича” от едното измерение, за да се „влее” в другото. Механизмът на случването при М-съзнанието.

Чрез тунела от светлина на езика, който Георги Господинов владее съвършено, поетичната информация преминава в следващото измерение, където вече е била. Оттам – в следващата реалност. И в онази след нея. И по-нататък. До безкрайност.

Поезията на Георги Господинов - неунищожима, метаморфозираща, хибридна, мултиплицираща се, клонираща се, матрична, променяща се във всяка следваща реалност, но без да губи своето ядро.И набираща все повече информация/познание. И по-голяма мощ.

Разбира се, множеството паралелни вселени в тази поезия могат да се представят и разглеждат като безкраен лабиринт на измеренията, но за подобна постановка на мисълта един обикновен есеистичен текст не е достатъчен. А и целите, които си бях поставила в тази статия, са разположени и действат в различно семантично поле. Мултисинкретизъм – да, но не на всяка цена.

Затова спирам тук.

Засега.

-----------

1. Идеите на Ланза са изложени в книгата „Биоцентризъм: животът и съзнанието – ключове към разбирането на истинската природа на Вселената.

2. Лаура Мерсини – Хътън, университета в Северна Каролина.

Стихотворения от книгата "Там, където не сме" в "Диаскоп":

Георги Господинов: "Апология на отказа"

© Христина Мирчева

Колаж: © Диаскоп