Цветанка Еленкова: "Проби. Водопади. Посоки" - "Увеличение четиридесет"
10.05.2016
Всичко, което е по-висше от друго, е скрито от това, от което е по-висше.
Св. Исаак Сирин
ПРОБИ
МОЛИВ
Лед от стрехата на планинска хижа
лед с кал
по-безчувствен и от върха на нокът
А виждал ли си окото му на пещерник –
обърни го от другата страна
ХАРТИЯ
Покривка за маса
от онези на квадрати
ресторантските
и не само тя
но и печатаното върху нея
Разбриданото й е дървесина
на ударено от мълния
или натежало от сняг дърво
козина настръхнала на вълци
по заснежена равнина
Писането е древно изкуство
и не е модерно за нея
да се обезкосмява
Единствената й звезда луната
огрява ниско над окопите с тел
хвърлящи сенки от кръстове
Може и да е родопско одеяло
с пресъхнали корита на потоци
Някога е имало живот
твърдят изследователите
А сега е само студ и пепел
и разградено слово
ВОДОПАДИ
Хората са 70% вода, останалото е страст.
Реклама на плувни костюми „Арена”
Превърната на прах, тук ти докрай усети
разпадането, болката и свободата.
Из „Водопад”, Иван Цанев
СУЧУРУМ
Като пясъчен часовник
се спуска реката
и се влива в друг
образуван от скала
горната част на който
са рога на лос
пиейки една вода с теб
със звезда на устата
Змиите не виреят тук
но само осмици
И урвата се люшка
лодка закотвена
в дълбока вода
БАЧКОВСКИ
Хубаво е да пееш
ако можеш
да заглушаваш водопада
ако не със звук
с окръглената си уста
отдясно на която
е мидата на ухото ти и ключ сол
Хубаво е да пееш
ако можеш
на отсрещната страна
на вечно онемялата вкаменената
когато ви разделя не просто вода
а удивителен знак
точката пещера
чертата пукнатина
разделя ви ключалка
Хубаво е да имаш брада
да расте да се раздвоява
двата ръкава на водопад
да се връзва над главата ти
в сърце
Да си проснал бялата си риза
да съхне върху камъка
ПОСОКИ
БЕРЛИН. ПОМИРЯВАНЕ
Обширни улици и тротоари
сгради също
плоски и обширни
като флагове
руския и английския
американския френския
чак до Мемориала на евреите
А там сълзи които капят от небето
в пукнатините на гранита се втвърдяват
восък
и в краката се вкаменяват
черни на дъжда
сиви на слънце
остри ръбести неравномерни
(Кой казва че сълзите са коливо?)
Интимността и отдалечеността се съпътстват
близкият е до теб но не го виждаш
непознатият изниква на всяка крачка
между гранитните блокове
разположени върху вълни
С различна големина
и без център
Стоманата в Стената е оголена
под формата на кръстове
Всичко се руши
само бункерът на Хитлер казват
е останал цял
зарит с камъни под краката ни
За девет секунди стигаш до двайсет и четвъртия етаж
с най-бързия асансьор
Фосили
Всяка следа е изкуство
Изкуството е следа
Не и Галерията от Източната страна[i]
Но по-скромно
Да седнеш на земята с дългата си роба
Да прегърнеш коленете си с малкото дете
в скута
чиято глава единствена
се подава на повърхността
Гледано отгоре
не кръг а
четириъгълник
не с една
но с две точки
по средата
на Иконома и дъщеря му[ii]
На 227 градуса югозапад
от 203,78 метра височина
на високата 365 метра Телевизионна кула
построена през 1969 година
в бившата ГДР
можеш да видиш разстоянието между
Изтока и Запада –
един парк и
двете най-посещавани атракции
с прозрачните си похлупаци
Хората обичат да гледат от високо
Гвоздеят в програмата –
разиграване с тюлени
Гвоздеите наредени в кръста
на църквата Кайзер Вилхелм
помирение с Ковънтри[iii]
[i] Мемориал на свободата в Берлин, който представлява 1,3 км отсечка от Берлинската стена, през 1990 г. източната й страна е изрисувана от 105 художници от цял свят. Профанизиран заради графитите и други нанесени върху него щети.
[ii] Гранитна статуя-прегръдка от Египетския музей в Берлин, 18 династия, 1475 г. пр. Хр., Карнак, Египет.
[iii] Най-бомбардираният град от немската авиация през 1940 г. във Великобритания. Църквата му е разрушена и от гвоздеите по-късно е изработен кръстът в църквата „Кайзер Вилхелм” в Берлин като знак на помирение.
Стихотворенията са от поетична книга на
Цветанка Еленкова "Увеличение четиридесет"
Изд. "Ерго" 2016
Редактор: Мартин Христов
Художник: Иво Рафаилов
Снимки: Джонатан Дън. Представяне на стихосбирката на Цветанка Еленкова "Увеличение четиридесет" в Петното на Роршах, Пловдив на 10 май 2016 година.
© Христина Мирчева