ЕДИН ПРОЕКТ НА ФОНДАЦИЯ „ИКАР”:
Сценичният Костюм като Субект – фотоизложба

По инициатива на:
Сценографска гилдия към САБ

Автор на проекта:
Мира Каланова, председател на Сценографска гилдия към САБ

Участници в изложбата:
Сценографи, членове на гилдията: Мира Каланова, Петя Стойкова, Елица Георгиева, Виржиния Додова, Марина Додова.

Партньори на проекта:
Софийска Община,
Министерство на Културата: Дирекция Театър, Дирекция Музеи и Галерии,
Съюз на Артистите в България,
Гилдия на театроведите и драматурзите към САБ
Национален Арт Център „Форум”

До този момент изложбата е финансирана от:
Софийска Община
Министерство на Културата
Съюз на Артистите в България

---

 

Винаги се чудиш как да започнеш едно интервю. Но когато материалът е в ръцете ти, все още топъл, отговорът става ясен. Реших да сложа началото със страхотните финални реплики от „Някои го предпочитат горещо”:

Мира: Костюмът, създаден за театър не е сам по себе си. Там той има много функции, свързан e с драматургията, режисьорската концепция, героите, самоличността на актьора дори и с още дълга поредица от компоненти, изграждащи тъканта на спектакъла. По-скоро модата стъпва с дрехите си в театъра понякога, особено високата мода. Мисля, че подходът към костюма в киното е като към този в театъра. Поне аз, от опита ми в киното, не съм открила разлика.

Вирджиния: В правенето на театралния и кино костюма винаги е съществувала разлика. В театъра можем да си позволим едно преувеличение на формите, особено когато пиесата се поставя на голяма сцена и трябва и от последния ред да се разчитат определени знаци и цветове. Театралният костюм позволява много повече развихряне на фантазията, изкривяване и деформиране на един персонаж. В киното пък много важен е детайлът. Там чудото, наречено камера, дава възможност да видим и стърчащ конец от яката на персонажа и пръстена с монограм, на който е изписан текст! Киното и модата винаги са имали тясна връзка . Напоследък границите между различните изкуства се сляха. Такова явление наблюдавам и в костюма- едно размиване между театрален и ежедневен костюм, едно изчистване на формите. В оперни спектакли можем да видим съвсем съвременни дрехи, пренесени на сцената.

Марина: Гледната точка и пропорцията . Ако говорим за традиционния театър, който живее в черна кутия от „четири стени”, костюмът трябва да бъде съобразен първо с това. После с драматургията, с режисьорската идея, с гледната точка на зрителя; после със стотиците фактори, които стоят пред един художник.”Смесването на изкуствата” като тенденция изобщо дава много голяма свобода на изразните средства на един художник в театъра, но това е и много опасна свобода. За мен всичко опира до мярката.

Елица: Театралният костюм е интимна проява на героя.

*Как се става сценограф?

Елица: С желание

Мира: Сигурно има различни пътища. Моят започна в Художествената Академия. Казват, че ако театралният бацил влезе в теб, за винаги си оставаш в театъра. Трябва да обичаш театъра и да не смяташ себе си за най-важния. Не е лесно да работиш в екип от индивидуалности. Трябва да знаеш много и да не забравяш, че си художник…

Петя: Бавно

Вирджиния: Ами с много труд и търпение и лъжица вдъхновение. Дисциплината е от значение и всичко това в движение.

* Мечтаете ли за кариера в големите филмови компании или световни театри, където работят огромни екипи от хора със солидни бюджети?

Петя: Не

Елица: Естествено

Марина: Едва ли има художник в театъра, който не иска да работи с голям екип и с добър бюджет. В българският театър за съжаление финансовият проблем винаги е стоял като определящ визуалните качества на даден спектакъл. Визуалните идеи и ходове, които могат най-добре да напълнят драматургията и режисьорското решение, да дадат цялост и мощ на замисъла, много често дерайлират, бидейки поставени във финансови рамки, често стават компромисни, а за мен това е много жалко.

Мира: Мечтая да работя тук, в България. С малко по-добро финансиране, с много повече сътрудници в театъра – професионалисти, технически грамотни консултанти, които разбират същността на визуалното в театъра и не го приемат за тежест и излишък. И най-вече: търсят се режисьори с по-отворен светоглед и готови за ярки „образни” провокации.

Вирджиния: Мечтая това да се случи в България

* Има ли световни изложения на театралния костюм и какви са възможностите за българско участие на такива форуми?

Мира: Да, най-голямото изложение или по-добре казано среща на най-доброто в театъра, което става именно чрез неговата визуална страна: сценография, костюми, светлина се състои на всеки четири години в Прага. Това е Пражкото Квадриенале. На последното, през юни 2007, участваха 60 страни. През 2011 ще бъде обърнато специално внимание на театралния костюм. България винаги представя своя национална експозиция. Вероятно нашата изложба ще участва в паралелните прояви.

Марина: Добър начин за сверяване на часовника, както в творческо, така и в техническо отношение. Можеш да видиш сценографи и костюмографи от цял свят, визуални артисти , пърформъри и много други.

Вирджиния: На Пражкото Сценографско Квадриенале участвах преди две години.

* Изкушавала ли ви е мисълта за режисьорска или актьорска кариера след като толкова време вече сте част от „филма”.

Елица: Да

Петя: Не

Вирджиния: Влизала съм в кадър – доста е приятно и забавно.

Мира: Харесва ми моята работа. Веднъж опитах да бъда на мястото на актьора, в „Саломе” в Народния Театър, реж. Стоян Радев. Беше вълнуващо, красиво, но не бих повторила.

Марина: Не и до тази степен, че да пренебрегна художническата природа в себе си. Аз мисля, че даден художник в театъра или киното може да бъде в голяма степен и режисьор и актьор, ако има такова мислене, такова любопитство. Това само помага на работата му, както като самостоятелен творец, така и в екипната работа.

* Един въпрос специално към Марина и Вирджиния: вашият баща е известният художник Николай Додов, създателят на Дарко, един от магьосниците на така обичаното списание „Дъга”. До каква степен комиксът е повлиял при избора ви на професия и нейното изграждане?

Вирджиния: Нямам представа до каква степен комиксите като стил са ми повлияли, но винаги, когато завърша някой проект, търся мнението на баща ми. Той ни помага и с моята сестра сме щастливи в това отношение. Никога не ни е пестял критиката за нещо, което не звучи добре – в този смисъл нашият баща ни е и учител.

Марина: Не мога да кажа, че точно комиксът е повлиял, а по скоро фактът, че сме израснали сред картини, бои, длета, хартия, мирис на терпентин, разтворители и всякакви ужасно привлекателни неща. Аз лично никога не съм си представяла, че ще работя като художник точно в театъра, от малка исках да бъда художник като баща си, но без да давам някакъв конкретен образ на това. Първата съвместна работа със сестра ми в театъра като художници по костюмите / „Самолета беглец” от Камен Донев, реж. Галин Стоев, Народен театър, сезон 1999/2000/се случи по времето, когато бяхме студентки по Моден дизайн втори курс в НАТФИЗ. И оттогава – така.., вече 11 години в театъра.

* Кой е вашият водач в лабиринта от школи, течения, фракции… От кого се учите?

Вирджиния: Обичам минимализма. Както и добрия кич. Вдъхновяват ме всички стилове, които съвпадат с някакъв мой период.

Мира: Не бих могла да посоча конкретен автор. Всяко ново представление ме изпаравя пред различни врати, които отварят широки пространства в изкуствата. Професията изисква много богата култура в областта на изобразителните изкуства, музиката, литературата, историята. Никога не знам от къде ще „излезе зайчето”. Понякога е важна светлината на Рембранд, друг път ярките цветни тонове на Гоген или лаконичните абстракции на Малевич.

Петя: От всичко

Марина: Всеки творец минава през своите етапи на обучение или самообучение: от студентските вълнения през стръвното търсене на информация, споделянето с колеги и приятели, откриването на нови светове и автори. Японската и изобщо азиатската стилистика в последно време много ме вълнуват. Във всичко- костюм от висша мода, гравюра, скулптура, пластика, фотография, керамика…я усещам много близка до себе си, в нещо много точна към моята лична естетика в момента.

Елица: Уча се от въображението

* Пътят на изграждане на един костюм.

Мира: Много дълъг. Много вълнуващ. Аз се доверявам на интуицията си и смятам, че костюмите ми са едновременно за образа /героя/ в спектакъла и за актьора, който го носи. Затова никога не започвам да рисувам преди да видя актьорите, да ги чуя как говорят, често изчаквам първите репетиции на сцена, за да видя как се движат. Мисля, че костюмът трябва да помага на пластичното изграждане на образа. Знам как трябва да бъде носен, знам как всяка част от него може да се използва. Всеки костюм има характер и когато актьорът го усети впечатлението наистина е силно и имаш усещане, че са неделимо цяло.

Вирджиния: Много различен всеки път. Тръгва се от персонажа по сценарий и се минава по различни пътища, докато се стигне до ядката -ключът към образа.

Марина: Тук темата е безкрайна и аз се отказвам.

Петя: Сложен

Елица: Текст, решение, актьор

* Предпочитана материя, десен, цвят, аксесоар?

Петя: Кадифе, черно, шапка…

Вирджиния: Както обичам планината и морето така предпочитам всяка материя или аксесоар, която ще накара един костюм да оживее.

Мира: Актьорите изразходват огромна енергия по време на спектакъла и не е добре костюмите да са от материи, в които те се потят много. Поддръжката на костюмите също е важна. Повечето театри не могат да използват химическо чистене и това е проблем. Внимавам дрехите да са така направени, че да могат да се перат. Всъщност не понасям дънки на сцената. И най-добрият деним не може да ме съблазни. Изключително несценичен е.

Марина: Обичам да работя с материи, които стоят категорично и добре на театрално осветление. Много важна част от работата на художника е да „види” как ще изглежда една материя на осветлението, което предвижда, че ще направи. Обичам да смесвам в костюма различни по структура материи в една цветова гама, тон в тон. Харесвам материали, които позволяват „скулптиране” в кройката , ”извайване” на категорична линия и силует, въпреки че често такъв тип костюми или аксесоари са трудни за поддръжка и ограничаващи актьора във функционално отношение. Но пък са безкрайно красиви.

* Със сигурност изборът на материя е по някакъв начин сетивен…

Мира: Да, сетивен е, но тъй като в театъра костюмът има повече функции от това да е красив, изборът на материи е съществен. Грешно избрания материал може да съсипе и най-добрия дизайн. Материята е много определяща начина, по който актьора се движи по сцената от една страна и от друга, тя е част от цялостното въздействие на спектакъла. Материята, обемите, фактурата, силуета на костюма са неделима част от цялото. Винаги се съотнасят с пространството, светлината с цялостната концепция на спектакъла, което по някакъв особен начин я свързва с жеста и словото. Материите , които падат леко търсят мека светлина, по-твърдите платове, които създават обеми и дълбоки гънки може да изискват лаконични прецизни движения и контрастна светлина, понякога платовете дори шумят и това може да е прекрасно в един момент и създаващо допълнителен нерв в друга сцена. Ако съумея да предвидя и дам на костюма подобна деликатна роля съм много щастлива.

Марина: Разбира се, но както сетивен, трябва да бъде и много добре премислен и преценен. Много са факторите, от които зависи изборът на материали за даден театрален костюм. Аз лично винаги се съобразявам с особеностите на актьора, за който правя костюма, дали трябва да му помага, дали трябва умишлено да му пречи и т.н.

* Коя психологическа същност на костюма предпочитате: будна, свободна, дяволита, сериозна, изтънчена, кокетна, разсъдлива….

Мира: Която крие тайни.

Петя: Изобретателна, смела

Вирджиния: В различни периоди ме вълнуват различни неща и слава Богу, защото иначе сме обречени да се повтаряме.

Марина: Може би по-скоро мога да говоря за образ, да. Харесвам характерните образи, независимо дали ще интерпретирам епоха или ще са изцяло нафантазирани; дали са карикатурни или аскетични, или изящни…Обичам да се шегувам, че с някои екипи и режисьори КПД-то ми е високо като художник, защото имам възможност да се „пусна” и да стигна много далеч във въображението си за даден образ и костюм, обиграването на едно пространство… като не пренебрегвам, разбира се, хилядите фактори, с които се съобразявам – драматургията, идеята и нуждите на спектакъла.

Елица: Точната за ролята.

* Как започва един ваш работен ден.

Вирджиния: С много кафе и цигари някъде към 8.

Марина: Много различно и това зависи от етапа, на който се намирам в самият процес на работа. ”Първо четене на маса” за мен е особено вълнуващ етап, в който всички се запознаваме с текста и идеята, запознаваме се с нови хора: хем страшно, хем вълнуващо – като първо качване в самолет е. Творческият период е най-вълнуващ и труден, търсенето на верния образ в пространството и костюма.. След което започва „производството” и „голямото търчане”. Художникът в театъра трябва да бъде всичко и да бъде навсякъде: от избора на материали за декора и костюмите, направо техническо лице, което контролира и следи изработването на абсолютно всичко, което виждате на сцената и не виждате зад кулисите. Денят започва доста рано и завършва много късно като преминава от срещи с актьорите и режисьора, тичане по магазини за избор на материали, срещи и разговори с майсторите и шивачите, които изработват проектите ..Може би най-вълнуващите моменти за мен са първата среща с екипа, техническата конференция, костюмната и монтировъчната репетиция и най-вече осветителната репетиция, в която всичко проглежда и си идва на мястото.

Петя: Трудно.

Елица: С молив зад ухото

Мира: С много кафе при шивачките или при железаря на театъра. Предпочитам шивачките. Те са много важни и когато наистина обичат работата си пътят на костюмите от скицата до сцената е изключително преживяване.

Мира: Избрах костюмите от „Български Работи”, защото смятам този спектакъл за един от най-добрите не само в моята кариера, но и в съвременния ни театър. Според мен, да правиш театрални костюми за спектакъл, чиято драматургия засяга българската история, бит и култура е много тежка задача. Поп културата е насадила ужасни щампи на декоративни, лоши стилизации. Повечето изследвания на етно костюми засягат до голяма степен празничните носии. Героите и историите бяха толкова живи и плътни, че не можех да си ги представя в така наречените носии. Започнах да проучвам дрехата на „онези” българи и разбрах колко всеки кат от нея има свой смисъл, свой код. Разбрах колко са били свързани хората с природата, с Бог, но не този от библията, а този, който виждат в небето нощем и наричат Месец, как целия им свят е изграден от суеверия, от вярвания, много повече езически, отколкото християнски. Исках да направя костюми за хората в нашето представление и те да съдържат по някакъв начин всичко това. Търсех материи с фактура, защото тъканта на платното беше важна за мен. Исках много пластове, слоеве материя един върху друг, които да нямат подгъви, за да се усещат по-ясно нишките. Разделих костюмите в спектакъла на три групи: бели, черни и червени. Това са цветовете на мъжа, жената и земята, на кръвта и греха. Докато „пътувах” със спектакъла научих много за народа ни и промених мнението си много неща.

Петя: Защото е последната ми работа.

Марина: „Казанова” беше една от последните ми работи, в които смятам, че визуалният образ на цялото представление е много силен и мощен. Честно казано изпитах огромна трудност да избера само три костюма,/ това беше условието за всеки автор в изложбата/ от общо трийсетте и повече, които проектирах и осъществих за спектакъла, тъй като всички по някакъв начин са значими и важни за мен. В крайна сметка избрах трите водещи по драматургичен смисъл, без които общият образ не би бил пълен. Така заснехме с моя фотограф Цветослав Мирчев тези три костюма.

Елица: Това, че са най- екстравагантни.

* Как с една дума може да определите своя стил: поетичен, романтичен, приумица… или?

Петя: Еклектичен.

Вирджиния: Провокиращ.

Марина: Иска ми се да кажа лаконичен. Смятам, че в театъра, който все пак е визуално изкуство, можеш да кажеш, да разкажеш, да въздействаш много по активно и мощно, като оставиш излишното вън от сцената, оставиш актьора и режисьора в пространство. Аз не обичам с работата си да разказвам повече от това, което вече е разказано от тях. Това е може би най-трудното и сладко нещо – баланса. Обичам и да експериментирам в различни посоки и стилове, когато общата идея го изисква.

Елица: Пънк

Мира: Казвали са ми, че ме разпознават. Няма как, не мога да избягам от себе си.

* В живописта, прозата, поезията и т.н. винаги се говори за мъжко и женско. Има ли мъжка и женска сценография?

Мира: За да си сценограф не е нужен само талант, трябва силен характер и висок интелект. Всъщност всички ние сме едни много мъжки момичета, които диплят дантели сутринта, а след това определят местата на болтовите връзки и нитовете и си служат еднакво добре с иглата и бормашината. Когато на сцената се изправиш пред най-малко 10 сценични работници и техници, които очакват от теб да знаеш всичко и да имаш отговор и решения на всички въпроси, няма значение дали си жена или мъж.

Петя: Не.

Вирджиния: Има добри и лоши сценографи.

Марина: Обикновено се приема , че жените сме по-добри в костюма, тъй като той изисква специален усет и отношение към материите, силуета и детайла, а мъжете в обиграването на големите пространства каквото е сцената. Но не съм съвсем съгласна. От десетина години има тенденция все повече жени да работят тази приета за ”мъжка” професия, в която има много мъже –добри и силни в костюма и много жени – силни в пространството. По-скоро ги деля на „вертикални” и „хоризонтални” като същност, на „гледащи в небето” и „гледащи отвъд хоризонта”.Може би това има отношение към мъжко-женското в сценографията.

Елица: Да, има.

* Имате ли предпочитани актьори, които да обличате, чиито „тела” пасват идеално на вашето светоусещане?

Вирджиния: Имам любим тип актьор – този, който ме провокира с въпроси.

Мира: Има актьори, които светят на сцената и с тях винаги е приятно да се работи. Таня Лолова умее да усеща костюма дори той да е най-обикновена плетена жилетка. На нея бих и позволила да си добави шалче, нищо че „е извън концепцията ти, Миро” както тя казва. Обичам актьорите от варненския театър.

Петя: Добрите.

Марина: Всеки актьор или актриса, правилно избрани за дадената роля могат да бъдат перфектното ”бяло платно” за мен. Това включва както физическите им дадености, така и чувствителността и отношението им към ролята си, общуването ни по време на процеса също.

* Кое за вас е най-голямото предизвикателство в сценографията?

Елица: Бутафорията.

Петя: Земното притегляне.

Мира: Предизвикателството е да пред-видиш образа и той да прилепне точно към спектакъла.

Марина: Да стигна до образ, който е много труден, дори невъзможен. Нещо много малко или нещо много мащабно като образ, като смисъл. Такъв беше образа на Любовта в спектакъла ”Казанова”.Отне ми месеци творческо самоизтезание, безкрайни разговори с режисьора, спорове, съмнение и всичко останало. Но в крайна сметка казваме, че ако един образ може да бъде още по-добър, още по-верен на предназначението си, то той не е завършен. Има още накъде. Това е най-трудното – търсенето и, разбира се, най-сладкото, когато го намериш.

Вирджиния: Да бъдеш в хармония с текста, режисьора, актьорите и себе си.

* Предпочитан моден дизайнер или тенденция от световна величина.

Елица: Вивиан Уестууд

Марина: Много харесвам художници и изобщо творци, които могат да ме изненадат. Обичам „нахалните”, тези които те карат да спреш, да се върнеш, да се разсмееш, да се замислиш, да се разплачеш или възхитиш. Които казват нещо съществено с работите си. Които ми показват, че няма невъзможно за човешкият дух, за човешката фантазия, за човешкият стремеж. Харесвам такива, които ми разказват истории и ме отвеждат в техните светове. Това ме зарежда и вдъхновява безкрайно, дава ми смисъл да продължавам да работя.

Петя: Този, който ме провокира в момента.

Мира: Харесвам много Александър Макуин заради неговата изключителна способност да смесва епохите и стиловете и заради артистичния му замах, съчетан с много интелект и широки познания на изкуствата. Може би и защото с тези си качества неговите модели често бяха повече театрални, отколкото модни. Харесвам и инвазията на азиатски дизайнери в американското и европейското модно пространство. Те умеят да съчетават в образи на пръв поглед несъвместимите ни култури и светоусещане. Освен това работят по изумителен начин с материите, с фактурите и текстурите, с асиметрията. От високата мода, която отдавна вече е класика харесвам много линията на Ив Сен Лоран, особено от 50-те и 60-години на 20-ти век и много съм се учила от Армани и най-вече от начина, по който прави дрехи за мъже. Заради виталността в съчетаването на материя и линия и детайл. При него наистина можем да говорим за моделиране на

* Вашата дреха в ежедневието.

Петя: Джинси.

Мира: Удобна, деликатно артистична. В цветно-сиви тонове. Обичам меки, естествени материи. И рокли, особено през лятото.

Вирджиния: Провокираща внимание.

Марина: Удобната. Тази, в която се чувствам комфортно, женствено и която показва най-доброто от фигурата и лицето ми. Често нося черно.

Елица: Дънки

* На какво трябва да учи облеклото?

Мира: Облеклото кодира вътрешния ни свят. И до голяма степен определя мястото ни във външния свят. Чрез дрехите си много хора се опитват да бъдат това, което не са, но много биха искали да бъдат. Скоро, неочаквано за мен, си купих червена рокля. Помислих си, че нещо важно в мен се е променило. И се оказах права.

Елица: На уют.

Вирджиния: На всичко, което си пожелае.

Петя: На индивидуалност и свобода.

В края на интервюто вече си давах сметка, че ние се наслаждаваме на спектаклите заради работата на известните актьори, но до колко бихме могли да им се наслаждаваме, ако не беше трудът на сценографите!
Впрочем вижте изложбата – до 30 април 2010 г.

---

Още за изложбата тук

дизайн на плаката за изложбата: Марина Додова

снимки: личен архив