Георги Гаврилов: "Най-накрая мога да те бъда" - "Пиета"
26.05.2016
боли
скърби животното
на което е дадено тяло
да боли
да причинява болка
жилите промушват месата му
малкото е смачкано
на пътя
котката обикаля като в клетка
защо ми беше тая свобода
защо ми беше тая свобода господи
Рилке
решетките на райетата
на ребрата
и вътре лигавото мекотело
интровертен аутсайдер
срам за еволюцията
мяученето черно тенекиено
трясък на вратите на всяка клетка
в тялото
нещо бяга из нея нещо бяга от нея
нещо не знае навътре или навън
да пищи
пред образа до края на живота
острите му кучешки зъбки
бели и криви
напосоки в телцето
дадено да боли
и да причинява болка
сплескано като икона
и също толкова
абсурдно
птича смърт
първо е в очите
жалка жълтина покрива взора
а очите дирят онова
което са пропуснали
да видят
за 85 години
оглеждат света за да го запомнят
дословно като преди изпит
късно
да
без ангели тунели светлина
последно разочарование
но дирят местят поглед
и запаметяват
ей така за всеки случай
а умората тежи като яйце
на фаринкса
склонява разума
главата пада
пак и пак подкрепяна
и нещо като писък от пан флейта
вътре от яйцето
обобщава проваленото съжителство
на тяло и душа
така се свършва
дядо бе величествен кондор
усмихни се
по средата
на усмивката
тежестта необходима
за арката ѝ
везна е
но все се питам кое
издигнатото от бремето
или бремето
или пък златните блюда
определят отговора
усмихни се
въпреки бръчиците
които ще подчертават
незнанието ни
да се въздигнем да паднем
да понесем наедно
преди целувката
виж тялото в ръцете на Мария
и то е усмивка
плащаница
сенките ни
върху тревата
са трева
върху камъка
са камък
върху водата
са вода
най-накрая
мога да те бъда
opus 13
светлината
като благославяща длан
над убийствата
умишлено несподелената любов
гасненето
повече скула
отколкото длан
едно нейно косъмче ме докосва
по гърба
ще я погаля
ще я намажа
с пяната на шупналата кръв
и ще я обръсна
за да изглежда Иисус
отново
на 32
Стихотворенията са от книгата на Георги Гаврилов "Пиета"
Издателска къща "Знаци", февруари 2016
Редактор: Керана Ангелова
© Христина Мирчева