Георги Витанов Богат: "Носталгията е мощен афродизиак на родолюбието."
30.08.2016
Разговор на Христина Мирчева с Георги Витанов Богат – председател на Съюза на българските писатели в САЩ и по света по повод годишника "Любослов", 13 юли - 04 август 2016 г., Пловдив-Чикаго.
"Човек не е космополит. Човекът е домашно животно със строго определен регион на произхода. Като хляб от Тутракан, мура от Пирин и вино от Мелник. Където и да отиде, той носи себе си със себе си."
"Лошият човек е болен човек."
Георги Витанов Богат
Господин Витанов, на четвърта корица на сп. Любослов (последен брой) сте цитирали Вашия дядо: "Дебел сняг зиме – дебел комат есен. А този комат на есен ражда и песен, и слово, и дух силен и непокорен." И после продължавате: "Всъщност с това, любезни читателю, искам да съобщя, че всичко, написано в тоя сборник, е от такива хора, от такава земя, с такова слово."
Думите Ви звучат съвсем различно от нихилистичните самооценки на нашите сънародници, които винаги са готови – къде прави, къде неправи, да отправят критики. На какво се дължи този Ваш оптимизъм?
Това не е оптимизъм. То е по-скоро чувство за принадлежност към земята, в която си роден, към рода и предците ти. Както всяко природно творение, така и човекът е такъв, каквато е земята и породата му. Полярната мечка е бяла и заекът - също, създадени във вечните снегове, а нашата е сура и зайчето е суро. Освен това в нашия род, ние сме хора генно модифицирани, ако мога така да се изразя, да вършим добро. - "Ако вършиш добро – добро те постига. Но зло ли вършиш – зло те постига." - Ето това пак са думи на дядо ми. Дето е речен модерният днес израз: "положително мислене". "Лошият човек е болен човек." - пак бабини и дядови лакърдии.
Разкажете ни за "Любослов" – идеята за този сборник (годишник), как се роди тя и как се развива във времето?
Алманах "Любослов" е рожба на учреденият през 2010 г. в Чикаго СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА. Какъв писателски съюз ще е това, ако няма поне едно съюзно издание?
Какво е за Вас "Любослов"? Мисия или…
"Любослов" е издание, дошло да покаже, че българското слово е живо и жизнеутвърждаващо не само в България, но и навсякъде по света, където живеят българи.
На какъв принцип подбирате авторите и редакторите на изданието? Има ли някакви специални изисквания? Колко време отнема набирането на материали? Как се пресяват и т.н.
Никого и нищо не "подбираме". Всеки добре пишещ на български език автор е добре дошъл. А доброто съчинение си личи, дето се вика, от пръв поглед. За наша обща радост - 99 процента от изпращаните ни от техните автори поетични или прозаични произведения, са с добра литературна стойност, а на мнозина от тях - са с много висока. Всеки литературен човек може да бъде редактор, стига да желае да се захване с това. Всичко е на доброволни начала, с доброволен труд. Обикновено набираме материалите в рамките на няколко месеца за съответната календарна година.
Как се спонсорира изданието? Къде се печата?
Спонсорира се от годишния членски внос на членовете на СБП в САЩ и по света, плюс една сума отгоре от всеки автор, участник в Алманаха, без ония автори, живеещи в България. Близко е до ума – просто хората в България нямат нормални доходи. А това особено ярко е изразено при пишещите хора. Печата се тук, в САЩ. Приемат се и дарения.
Как се разпространява, рекламира, достига ли до четящите в България?
Най-мъчната част е разпространението. И то по финансови причини. Един брой книга, изпратена в България от САЩ, струва толкова, колкото отпечатването на книга и половина. Изданието е по-скоро свидетелство за литературните факти, а не сборник с комерсиална цел.
Ще ни бъде интересно да научим за литературния живот на българската общност в Чикаго – имате ли клуб, определен ден за сбирки… И в какво се изразява дейността ви? Срещате ли се с автори и от други градове?
Имаме, разбира се! Може ли писателски съюз без клубен живот! Наш клуб е Първи български център в Чикаго или както още го наричаме ние - "При Таня", по името на съдържателката на центъра. В първите години се събирахме поне един път месечно, но напоследък това се осъществява все по-трудно. Разстоянията в Чикаго са огромни, хората имат понякога само един почивен ден в седмицата и за да дойдат в клуба, значи почивният им ден си е отишъл. Събираме се на премиери на книги от наши автори и премиерите на Алманаха. Но непрекъснато си общуваме по телефон, във Фейсбук, Туитър. Само да напомня, че някои от хората живеят на разстояния по-дълги от това дори между Пловдив и София. Като се прибави и трафикът в пиковите часове през почивните дни, става цяло пътешествие.
Художникът, който се грижи за оформлението на изданието?
Оформител на корицата на "Любослов" е един от българските художници в САЩ - Василен Васевски. Но той не е само художник. Васко Васевски е също и автор на книги с разкази, написани в съвременен литературен стил с модерно звучене и светоусещане.
Имате ли любими български автори?
А как иначе? За съжаление моите любими български писатели, от които съм се учил на писане, вече не са между живите. Бях не просто учуден, но направо шокиран в едно от фоайетата на НДК, преди десетилетия, на годишния преглед на литературата в България, когато видях самия Йордан Радичков с моята дебютна книга - разкази "Козомания" в ръце, подавайки ми я за автограф. А Николай Хайтов, към когото изпитвах непреодолим респект, ми написа посланието на неговата "Да възседнеш глиган" : "На Георги Витанов, с вяра в неговата божа дарба! Н.Хайтов" - Как да не хвръкнеш до небето с тоя автограф от любимия ти писател? Да не пропусна и Дончо Цончев, мой учител в буквален и преносен смисъл, защото беше учител в нашето училище за приложни изкуства в София. Той се държеше не като учител, а като добър приятел.
Мислите ли, че българските писатели трябва да се делят на живеещи в България и извън нея? Средата, местоживеенето до каква степен променят мисленото, словото, писаното слово, отношението към света? Може ли да се каже, че българинът е отворен за света, че е космополит, обичащ пътешествията и другомислещите или продължава да е консервативен традиционалист в много отношения?
Такова деление е абсурдно. Та нали езикът - това е Родината ни! В един мой разказ, който някои читатели го определят като "емигрантски", съм написал: "Човек не е космополит. Човекът е домашно животно със строго определен регион на произхода. Като хляб от Тутракан, мура от Пирин и вино от Мелник." - Където и да отиде, той носи себе си със себе си. Но има една подробност. Отишлият в "далека чужбина" нашенец, го яхва оная "тежка болест, неверна", наречена носталгия. Тази болест инсталира на емигранта едни 3D очила пред погледа му и изведнъж всичко лошо, долно, скапано, тъпо селско и скучно, дори омразно в родният му край, град, село или махала грейва пред очите му със светлина небесна, ярка и ослепителна. Душата му съхне и вехне по този пусти роден край на хиляди мили в другия край на света и като няма лек за това, той грабва перото и почва да пише с най-силна любов и умиление за ДОМА. За всичко, което той е бил сляп в България, сега му се явява в най-прелестни краски. Писаното слово на емигранта е лекарство против носталгията, което съм нарекъл "Антиносталгин". Та случайно ли е, че на практика цялата ни литературна класика е писана в чужбина? П. Р. Славейков – в Цариград. Христо Ботев – в Браила. Любен Каравелов – също. Иван Вазов – в Одеса. Петър Берон – в Париж. А и за когото се сетите още. Носталгията е мощен афродизиак на родолюбието. Ами как да разбираме това, че авторите в България, особено младите, в писанията си сричат на някакъв непонятен и небългарски, "моден" стил, който някои колеги тука шеговито наричат "англофренски"?! Ако има някакво "деление", то сигурно това ще да е.
Какво е отношението Ви към модерното изкуство?
Не разбирам термина "модерно изкуство". Често зад това се крие творческа немощ и недостатъчност в умението, с напъни за творчество. Като описваш или рисуваш магаре, напиши го или го нарисувай така, сякаш ей сега ще зареве по магарешки и ще разхвърля къчове, ако е кон – да цвили, ако е прасе да грухти. И в картината и в четивото. Често сме свидетели на разказ или картина озаглавена като нещо си, а всъщност е неидентифициран вид. Изобщо като нищо на света. За мен модерното изкуство не са Андромедовите мъглявини на автора, дето иска нас да мъглосва, а вълнуващо пресъздаване на живия живот на човек и природа, с перо, четка, глина, камък, дърво или метал.
Следите ли литературните издания в България и литературните издания, правени от други българи в чужбина? Имате ли предпочитани измежду едните и другите?
Следя, разбира се. Как иначе?! Не разбирам въпроса Ви. Дали непременно трябва да се делим на пишещи в България и в чужбина! Единственият критерий е майсторството на писаното слово. Какво е значението къде и как то е писано?
Тази година селекционер на годишника е Виолина Иванова. Как се спряхте на нея и кои са били предишните селекционери?
Виолина Иванова е човек с високо развит усет към писаното художествено слово. Към майсторството в четивото. Прочетете книгите й и ще видите. Тя е съставител на сборника и от 2013 година. Но Вие в случая искате да надникнете "в кухнята на ресторанта", ако мога така да се изразя. По-важно е сервираното на масата да е вкусно и питателно, независимо от "работниците в кухнята". Нали така!...
Вашето послание към читателите на "Диаскоп"!
Нека Вашите читатели да бъдат преди всичко добри българи и да се гордеят с това. Да обичат българския Език и Словото българско. Случайно ли е, че папа Йоан Павел II канонизира светите солунски братя Кирил и Методи за Спасители на Европа? А много преди това, големият руският писател сибиряк Валентин Распутин ми бе казал, че ние българите трябва да сме горди хора, защото сме дали културата на половин Европа. Защото от Прага до Владивосток и от Норилск до Егейско море народите сричат по български, всеки със своето местно наречие.
13 юли - 04 август 2016 година, Пловдив-Чикаго
Кой е?
Георги Витанов Богат
Роден в гр. Добринище, Благоевградски окръг през 1948 г. Завършил е Приложни изкуства, специалност Металопластика и е работил промишлен дизайн, металопластика, пластика от дърво, проектиране на интериор и фасади. Негови пластични пана са собственост на частни колекции в България и западна Европа. Автор е на серии бижута в античен и старинен български стил. Пише от ученически години. Много от стиховете и разказите му са преведени на английски, френски и немски – печелили са литературни конкурси. Лауреат е на наградата "Южна пролет" – 1986г. и Литературна награда "Светлоструй". Понастоящем живее в Чикаго – САЩ. Председател е на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА и е един от неговите съучредители.
Снимките са предоставени от Георги Витанов Богат.
"Диаскоп" благодари на г-жа Виолина Иванова, редактор на "Любословие" 2016, за любезното съдействие този разговор да се осъществи.