Христина Панджаридис: "Герои"
10.09.2016
Герои
Майката не иска
деца герои
е, може за момент
Майките са доволни
да имат живи деца
Порастване
Представите за любов се променят
иска да не я питат обича ли
защо утре, а не сега
хмммм хмммммм хмм
да й отстъпва стоплената половина
и по-голямата сянка под лозницата
Имане
Имах
сега нямам
ще отболи
след сто чаши
след сто пълни луни
страшно е да имаш
и да те боли
Многодумие
Тя глади чаршафа
гали го
застила леглото
уморено е тялото му
работникът заслужава чаршафа си
цял ден е обличал
събличал
нея
с думи
Сезони
под старата смокиня
дишам лято
в краката ми расте трева
изливам пълната си чаша
в изсъхнала саксия
не искам да пропусна миг от вечерта
от вятъра
увиващ се около шията
от търпението да съм жива
от нетърпението да казвам да
под старата смокиня
дишам лято
издишвам есента
(Първа публикация)
Илюстрация: ©Георги Чепилев
© Христина Мирчева