Христина Панджаридис: "Затова бинтовам камъните, запратени по мен"
22.09.2016
Христина Панджаридис за книгата на Марин Бодаков "Битката за теб", Издателство за поезия ДА, 2016
"само тишината ще те научи да спиш на отключена врата
и да не чакаш нищо." *
"Затова бинтовам камъните,
запратени по мен." **
Книгата на Марин Бодаков "Битката за теб" ме чакаше на 24 юни в Димитровград. Прочетох стиховете в Елин Пелин, подчертавайки местата, където:
"Стривам да и не между пръстите си – и ги размествам,
но това още не е лекарство"
Есента дойде
Вечният ми глад за поезия иска още. През август и септември пътувам със стиховете в трамваите из Страсбург: притихвам, затварям книгата, зяпам през прозорците лебедите и туристическите параходчета по Рейн и пак се унасям. Говорим си мълчаливо с чуждите образи. Питам, поетът отговаря, един вид телепатично интервю. Три месеца разгръщам страниците, а моливът открива нови думи – гнезда от емоции и размисъл, подводни води, където се скриваш и изнамираш себе си, загубвам се в друг свят. Обичам да се губя, когато е светло и компасът е едно книжно тяло с изящен рисунък.
Художникът Кирил Златков е посипал със златен прашец корицата и илюстрациите в книгата. Черно-белите графики са в съзвучие и се преплитат по магически начин с написаното. Достойно сътрудничество между изкуствата.
"Битката за теб" за мен е равносметка на разбирането, че любовта си струва, че само любовта остава. След живота ни. След словото дори.
Поетът е пораснало дете и обича да се завръща в детството си, забравяйки или отказвайки да запомни, че местата и хората се променят.
"Сринато е детството ми
.............................................
Ако искате да купите евтин имот в моето детство
Нямам връзка с този адрес."
Там
Неизбежният ритъм на живота носи болка и срам, пропиляно време, но и приемане, особено когато си в близост до средата на пътя си.
Човек проверява дали е пораснал, когато придобие и различен поглед от останалите. Усещането, че те са прави, но и той заслужава разбиране и възприемане на света и пейзажът, разкриващ се пред очите му. Мъдростта като роса блести под слънцето и се изпарява.
"Пиша на местата, от които се расте...
..................................................................
които разсъбличат пижамата на чуждата мисъл от моята."
Пиша на местата, от които се расте
В стихотворението "Битката за теб", дало името на книгата, в шест стиха е споделено битието на твореца, на търсача на съвършенството. Красотата говори на свой език и всички държави и сезони й принадлежат. Принадлежим й духом и тялом, дори да не си даваме сметка за този факт.
Поетичното откровение "Бойното поле" е краткото CV на Марин Бодаков и между качествата му изпъква саможертвата.
"Стъпчете още повече от мен,
за да се отклоните."
Бойното поле
В стиховете носталгията и тъгата не е замаскирана зад метафори и романтични описания. Болката оцветява тишината, тишината, за която единствено неизговорените, горчивите, непримиримите и напиращите да поникнат думи, придобиват смисъл. Смисълът да се събуждаме с надежда и да драскаме с нокът, да галим с перо въздуха, който дишат децата ни.
Ще ми се да сричам, за да чета по-бавно, падайки и ставайки, тази книга, в която поетът воюва и за мен.
----------------------------------------
*"Само тишината няма да те предаде"
**"Дълго е за обяснение, но"
Още по темата в"Диаскоп":
© Христина Мирчева
Колаж: © Диаскоп