Милка Стоянова: "Тази амфора е още тук – тази Афродита"
23.09.2016
…
Стоиш и ме гледаш.
Смъквам презрамките
на старите си дрешки
и се плъзгам
под водата
на хиляди години.
Тази амфора е още тук –
тази Афродита.
…
И започва да се случва:
тревожната свирка на дистанцията
и сърдечният пулс,
който тича по вълните.
Морето се плиска до възглавницата.
Корабът приближава –
още една възможност
да не отида никъде.
…
Нежно
една и съща тайна
светлината
показва на началото
и края.
Унасям се в мечти:
морето
и морето в мен
се гледат.
…
Докато чакам
морякът да се върне,
се превръщам в дъжд,
събирам се в море,
люшкам корабите
и мечтая
какво да направя след това.
…
Леко се повдига на пръсти
Ева до новия плод.
Сред падащата светлина
блестят, забравени от отлива,
повторенията.
Но не може сърцето си да спре
и не се обръща, за да види:
по морския бряг
тича
моят глас – да я целуне
преди
вечерния ветрец
в градината.
…
Върви до мен,
изправен.
Висок
е ръстът на духа му.
Ние сме красива двойка в парка
на небето.
-
Стихотворенията са от поетичната книга на Милка Стоянова „Приближаване на пейзажа” 2008
-
Илюстрация: © Георги Чепилев
Коя е?
Милка Стоянова
Милка Стоянова е родена в град Бургас. Автор е на повестта “Лозница” и стихосбирките: “Лице на светлината”, “Милениум”, “Тревата, по която стъпваме”, “Въртележка” и “Приближаване на пейзажа”, която спечелва конкурса на издателство “Балтика” за най-добър ръкопис на 2007 год. Автор на 12 книги.
Член е на Сдружението на българските писатели.
Живее в Бургас.
© Христина Мирчева