Мила Ламбовска: "Playboy за бездомници" - "Годината на Джорджа"
23.11.2016
Playboy за бездомници
лунните кучета
си свиват ганджа пред вратата ми
веселят се докъм полунощ
после преследват градските плъхове
при неуспешен лов
сънуват зайци
зайчета с плюшени уши
Зимен блус
Дългите червени ботуши
с високите токове
лачените
не са тръстики израснали призори
а възхитени посрещачи на слънцето
Причакват думите ти
изпълзели от мазетата
на Ню Йорк Буенос Айрес
Виена и може би Валенсия
Край южната стена на казиното
лачените червените
с високите токове и тя ти шепне
толкова джаз има по струните ти
Цар си в Ню Орлиънс
но под софийското небе
наточената ти кама гасне
в лачените очи на вълчицата
и от червеното настръхваш
Грак
завръщам се в белите манастири
откривам
наивни пътници сме за оня свят
заменям кон за кокошка
съгласявам се
да си щастлив е избор
развявам лекомислено
дългокос чаровник
захранвам бъдещето с горчиви треви
изискан мрачен непознат
обсебва тъгите ми
сключвам примирие смъркам енфие
убивам скуката никна
сред поле от макове
Бродове и бродници
думите ни
кротки обяздени оседлани
катъри
пренасяли цял живот тежки товари
лъкатушат по тялото на водата
внимателни между камъните
примирени с поражението
с мълчанието
отминават
Гласът
Докато слушам Proud Mary
и гласът на Тина Търнър
гаси фаса си в рамото ми
не мисля нищо
някой друг измисля
животa ми на пустинен чакал
Вдишвам Proud Mary
Тина Търнър вилнее на сцената
и гилотинира
страхливата депресирана кучка
която не си помни името даже
как го прави не знам
Proud Mary не е химн
на поруганите и насилвани жени
Тина развява Proud Mary
като копринен ешарп
закупен в женевски бутик
но ти и аз подозираме
че Айк всеки път плаче
Люлчина
вземи ме в ръце
залюлей ме
подръж ме с усмивка
погукай ми
погали ме
изречи нежни думи
ласкаво мило с милост
не ме хвърляй на нищото
гушкай ме пей ми люлей ме
положи ме
Сладка изглежда смъртта през декември
като целувка на демон
красив демон достъпен сексапилен
с мускули оформени във фитнеса
устните
тънки и леко поусмихнати
сивите очи и зареяният поглед
с лекота отклоняват вниманието
но смъртта никога не се разсейва
и напомня за себе си
имаш време колкото да си помислиш
за целувката
и ако си с по-богато въображение
да си я представиш да ù се наситиш
безнадеждна жена като мен
няма да ù се наслади
ще копнее за целувка от захар
пудра захар и белтъци се разбиват на сняг
тези истории не свършват добре
смъртта е безскрупулен любовник
ще те употреби и ще те захвърли в снега
декември е
Стихотворенията са от книгата
"Годината на Джорджа" (Scalino, 2016)
Художник: Фабио Карминяни
Коя е?
Мила Ламбовска
Бележка за житието
Усукана в кълчища.
Шарена – в онази част, между черното и бялото.
В заплетени любовни взаимовръзки с психология, астрология и литература.
Обича да флиртува с облаците рано сутрин.
Да се смее от сърце.
Ненаситна е за 24-те часа от денонощието.
Понякога избира да ги живее в блажена самота.
Чувства се благодарна.
Мила Ламбовска, биографична бележка в книгата "Годината на Джорджия"
Снимка: Изд. Скалино, галерия "The Art Foundation", август, 2016
Мила Ламбовска в "Диаскоп":
© Христина Мирчева