Магдалена Абаджиева: "Времето е минала любов" – "Пощальонът на дъжда"

06.12.2016
Снимка 1
 
ЖЪЛТО
 
Времето е минала любов.
Защото времето е минало, любов.
Дали е нямало и камъче,
което да подритне,
за да го чуем накъде върви?
Такова време...
 
Пътеката е тиха от листа,
с които аз ти украсявам дрехите.
И ти се радвам.
Колко си красив сред тази есен!
В такова време...
 
А времето е минало, любов.
И закъде е тръгнало без нас, кажи ми?
 
 
ПЪТУВАНЕ
 
Когато ти ми каза,
че съм любовта на грижите ти,
не вярвах, че ми носиш капки.
От ден на ден
все повече косите ми прииждат
към дългите води,
които не достигат бреговете си.
 
А по лицето ми се врязват очертания,
които ми е трудно да запълня със значения.
Когато въздухът се завърти около тялото ми,
изтича даже непристигналото време.
И още да съм хубава в очите ти
обличам рокля с дъждове и вятър.
 
Когато ти ми каза,
че съм любовта на грижите ти,
помолих да съм повече
в ръцете ти.
И малка. Още малко...
 
 
РЕКА – 2
 
Тъй както по кората на дърветата се спускам,
опитвам от косата ти да стигна по-нагоре.
И като паяче да ти запомня устните,
като пълзя по най-неизброимата от двете.
 
Дали ще мога да се задържа, когато
от всяко спиране на вятъра се залюлявам...
А колко искам да отидем при реката
с единствен бряг отляво на лицето ти.
 

 

Стихотворения от книгата
"Пощальонът на дъжда" на Магдалена Абаджиева
Изд. Смолини 94, София, 2016
Редактор: Николай Милчев
Дизайн: Николай Коев
Фотограф: Георги Палов
Брой страници: 48
Цена: 10 лв.

 

 

Магдалена Абаджиева
 
Магдалена Абаджиева е родена през 1978 г. в Русе. Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи като асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” към  БАН. „Пощальонът на дъжда” е нейната трета поетична книга. 

 


 

© Христина Мирчева