МНОГОБАГРЕНО, САМОБИТНО, ИРОНИЧНО И САМОИРОНИЧНО ДАРОВАНИЕ

Николай Гюлев, писател и журналист за Олеся Николова

Редактирал съм десетки дебютни книги, но едва за втори път възкликвам – ПРЕКРАСНА КНИГА! Първият път беше стихосбирката „Сто” на поета Димитър Гачев, а вторият е книгата на Олеся Николова.

В тези разкази има очарователна латерна магика. Има приказни, фантастични, невероятни превъплащения на героите и неочаквани зиг-заги в сюжетните линии.

Когато четях и препрочитах имах усещането, че отпивам вода от горския извор на моето детство. Някой мъдрец беше казал, че всички идваме от страната на детството, но малцина от нас опазват детето в себе си. Олеся го е направила. Тя ме върна и в моето детство, когато слънцето беше лилаво, облаците – жълти, а дърветата сини.

Въпреки фантазните и, на пръв поглед небивали ситуации и стилистика, портретуването и постъпките на героите на Олеся са житейски и художествено мотивирани. Авторката не просто пресъздава ежедневната реалност. Тя създава своя художествена, празнична реалност.

Олеся не се прави на по-мъдра, отколкото е. Тя не размътва словесната вода, за да изглежда по-дълбока, или както казва Иван Динков: „Не искам да ходя на четири крака, за да ми ръкопляскат осем ръце”.

Деликатната и цветна лиричност се редува с остра сатира, стигаща до сарказъм. Разказът „Статул” – един от най-хубавите е гневен вик, болка и омерзение от омърсения ни и замърсен живот.

В разказа „Триб” авторката възкликва: „Една истина е дотолкова таква, доколкото устройва хората. Стане ли неудобна се превръща в лъжа”. Тези редове са плесница срещу лицемерието и себелюбието.

Ето няколко детайла, които доказват самобитността на Олеся, която се родее по начин на писане с големия руски писател Даниил Хармс.

 „Върнах се към улицата. Тя иска отново да избяга, но успявам да я озаптя. Понякога е много нетърпелива, сякаш утре вече никой не ще я използва”.

И още самобитни детайли: „Нажеженият тротоар изпива пласт по пласт ходилата ми”.

„Оставаха точно две песъчинки да се потопят в пустинната маса на пясъчния часовник, но уви. Те се залепиха за матовото стъкло и не искаха да паднат.”

„Така винаги сме застртаховани, че няма да се спънем, защото който много гледа нагоре и напред се спъва, пада и може нещо да си счупи, я крило, я ореолче, я да изплюе на паважа някоя и друга мечта и нещата загрубяват”.

Ето един пример за истинска, а не сладникаво-шлагерна лиричност: „Есента е позакъсняла тази година. Уморена е, повехнала и бледа. По челото ù са избили капки ледена слана.”

Саркастичните стрели на Олеся са насочени към псевдохудожниците и псевдоинтелектуалците. Много от разказите излъчват тъга. Гняв. Болка от псевдоценностите. От бутафорните хора и бутафорната любов, от всичко фалшиво, пошло, патетчино и претенциозно.

Олеся превръща сивото ежедневие в цветно, чрез ярките и колоритни образи и ситуации. Абсурдните, на пръв поглед, обрати в сюжетните линии искрят, чрез светъл, ироничен и самоироничен, тъжен, гневен, весел език.

Николай Гюлев

Член на Дружествето на писателите, на Съюза на журналистите и на Международната федерация по журналистика -Брюксел

Текстът е рецензия към първата книга на Олеся Николова "Кладенци илабиринти", 2007, издателство "Буквите".

Разказът "Денонощия" на  Олеся от нейната нова книга "Денонощия" с художник Андон Георгиев, която се подготвя за печат, може да прочетете тук

ВИЗИТНА КАРТИЧКА НА ОЛЕСЯ НИКОЛОВА

Тя се казва Олеся Николова. И е екзотична колкото и името си. Занимава се с толкова много и различни дейности, че ако приложи снимка към описанието за себе си,  ще се виждят поне десет личности.

Завършва славянска филология – полонистика във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”,  Търново я заразява с духа си и от там започват нейните превъплащения.

Работи като графичен дизайнер, занимава се с предпечат и фотография, dtp (Desktop publishing). Копирайтър, редактор и преводач, пише статии и рецензии. Разказва, че се занимава с реклама от толкова години, че вече е забравила защо въобще се е захванала. Саркастична към света и себе си, тя винаги може да импровизира на момента и да опише случващото се така, както само тя умее – иронично, леко хапливо, шантаво, но същевремено дълбоко и проницателно.

Излишно е да се каже, че тя обожава да пише и все още се вози в рейсове, не защото не ходи пеш, а за да черпи от извора. Учудващото умение е да дочуе само няколко думи от съседен разговор и да ги превърне в разказ с детайли. През 2007 г издава първата си книга: „Кладенци лабиринти”.

Следват публикации на разкази, съвместни проекти с „Лео Бърнет” – Украйна, статии и идейни проекти.

В университетското издателство на ВТУ е публикуван трудът под заглавие: „Скаралното и профанното в „Quo Vadis” на Х. Сенкевич и „Майстора и Маргарита” на М. Булгаков”.

На въпроса какво е постигнала до тук, тя отговаря уклончиво. Въпреки множеството си изяви и дейности стъпва здраво на земята и не взима себе си на сериозно, а просто продължава да прави това което умее най-добре.

Снимки: Олеся Николова