Георги Николов: "Да откриеш мъглявината от думи - поетически съзвездия и да ги назовеш"

Георги Николов за поетичната книга на Весела Недкова „На пръсти”

Поезията на Весела Недкова остава вярна на изконната си същност не да обяснява света, а да го пресъздава. Поезия, която не губи първоначалния си порив в лабиринта на думите, а го превежда през него и го показва чист и неподправен. Стиховете й се изправят на пръсти пред чудото на живота и поглеждат отвъд него – в смисъла на зародилото го слово.

Тя е от поетите (не казвам поетеси), които знаят, че поезията съществува обективно и се стремят не да я измислят, а да я откриват в „поднебието от подробности”, в „артритната есен”, в „сресаните мигове”, в „ поднебесните степи”, в „къделите илюзии”, в „правото на небе” и в много други сполучливи метафори от книгата.

Недкова е съумяла да запази неизхабени от времето сетива, които в поезията са сечива за извайване на образи… Съхранила е възторга си от колейдоскопичността на света, но е изобретила и свой поетичен колейдоскоп, в който думите се подреждат в красиви фигури и картини.

Двойното дъно на думите

Изповедността е водеща в книгата, но тази изповедност е артистична – съставена от екстериоризирани вътрешни монолози. Лирическият „аз” ни превежда през своите колизии, възприятия, чувства, без да се натрапва. Той внушава със силата на образността, с непринудеността на авторовата инвенция. Стиховете на Весела Недкова са млади и съдържат характерния за всяка младост бунт. Но това е бунтът на заробените в ежедневна употреба думи, стремящи се да изявят скритото си значение и смисъл, своето по-висше предназначение. Не случайно стихосбирката е със знаковото заглавие „На пръсти”. Повдигането на пръсти е извисяване над баналното, тривиалното, казаното между другото. В тази поезия думите са призвани да преподредят света, да създадат своя фикционална реалност, не по-малко убедителна от действителната.

Поезията на Весела Недкова е и нейно убежище. Поетът и публицист Марин Георгиев казва, че поетът цял живот търси утробоподобен скут, на който да положи глава. Всъщност с всяко стихотворение поетът прави опит да проникне в най-скритите недра на своята същност. Да изрече най-съкровената си дума. Да се идентифицира със самия себе си, да бъде приютен от себе си. Така е и при Весела Недкова:

На пръсти

Книгата съдържа социални, любовни и дори библейски мотиви в тяхната антиномичност. Тези мотиви са разработени с оригинален поглед, със стремеж да бъдат представени в демитологизиращ план, за да се стигне до друга тяхна сърцевина, да се видят скритите мотиви на явните мотиви…

Суетни изречения

Часовници

В тъканта на тази книга много умело е вплетен цикъл пейзажни стихотворения. Те са създадени с акварелна лекота и мигновено вдъхновение, но също носят своя по-дълбок подтекст. Под пейзажността се разкрива друг смислов пласт – за природата на нещата от природата. И всичко това казано с фина пластичност и нежност, с покоряваща истинност.

Природа за вграждане

По думи на автора, това е лирика, която отглежда сълза, въздишка, утеха… Хубаво казано. Но тази лирика е и повече – осъществен порив към красивото, сбъдване на поетическата предопределеност. Весела Недкова не само пише поезията, а е и извършва като свещенодействие, като обред, като богослужение. Оттам идва и завладяващата чистота на нейните стихове, заченати непорочно, отгледани с непресторена любов и грижа към всяка дума.

Див химн

Цитирам това експресивно стихотворение, за да покажа как обработеният авторов глас не потиска поетическия инстинкт, а само му дава подходящ изказ. Така изначалната аморфност на поезията придобива разпознаваеми от читателя форми, без да губи от своята стихийна сила. Весела Недкова е поет, който открива в мъглявината от думи поетически съзвездия и ги назовава. Поезията й е създадена от първичната материя на словото, а не от неговите съвременни ерзаци. В нея няма фалш и пози, няма предвзетост и изкуствени словесни построения. Тя е следване на природата на думите и тяхната многоизказност. Така се ражда и е естествеността на тази поезия и същевременно нейната жизненост. И най-сетне това е екзистенциална поезия, която се вглежда в най-леките движения на съществуването в неговата вътрешна обусловеност и смисъл.

„На пръсти”, Весела Недкова

Редактор Петър Анастасов

Изд. Светулка 44 АТЕНЕЙ, София, 2016

Снимки от представянето на книгата в дом-музей "Пеньо Пенев", Димитровград

© Христина Мирчева