по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: ""Към Сибир" на Пер Петершон – съвременна приказка за войната и драмите на битието"

14.12.2016
Снимка 1

Христина Панджардис за романа на

Пер Петершон "Към Сибир"

Издателство ДЕЛАКОРТ, ноември, 2016 г.

Превод от норвежки: Стела Джелепова

   

"И не ми предстои нищо. Само остатъкът от живота." (Пер Петершон)

 

Норвежкият роман  „Към Сибир“ на Пер Петершон звучи като приказка, приказка не с обичайния щастлив край, а съвременна, където войната и драмите на битието разместват местата на героите и забравят да изпълнят мечтите им.
  
През погледа на шест-седемгодишното момиче – в първата страница - светът расте и се изпълва: любимият брат Йеспер, дядо им „силен като бик“ с избухливия си нрав, бащата дърводелец, майката християнка, която „с единия крак е стъпила на земята, с другия – на небето“.
  
Малката отмерва времето през очите си и наблюдава, за да ни разкаже. „Баща ми обича Йеспер. Аз обичам баща си. Йеспер обича мен, но му харесва и да ме закача, да ме плаши в тъмното с духове, да ме дърпа под водата през лятото. Аз го търпя, защото искам да приличам на него.“ Шляейки се с приятелите на брат си осъзнава, че светът е много по-голям от малкото градче на север, където живеят, и иска да го види. Тя мечтае да пропътува разстоянието от Москва до Владивосток с трансибирската железница, а Йеспер жадува за Мароко.
  
Когато намират обесения дядо и тайнствената бележка в джоба му, която гласи „Вече не издържам“, тя е наясно, че с брат си познават това чувство и сякаш напук на обстоятелствата продължават да се забавляват, доколкото другите не им пречат, знаейки че един ден ще се махнат от този град.
  
„В Сибир къщите са направени от цели трупи, които лете ухаят на смола и топлина, а ко- гато великата зима обгърне всичко, блясъкът дълбоко в дървото отпочива и никога не изчезва. Дървото заспива зимен сън, а напролет се пробужда и пие вятър и слънце…. В Сибир ползват по-различни дрехи, които мога да се науча да нося, а не като сега да се разхождам с тънкото палто срещу вятъра, който приижда откъм морето между Дания и Швеция и пронизва всичко и всички.“
  
Двамата главни герои са заобиколени от каменните лъвове, майчиното пиано, коня Луцифер, кравата Дорит, барон Биглер, Лоне, дъщерята на директора на училището и брат й Ханс, чичо Нилс, снимките на Розе Люксенбург и Грета Гарбо, писмата на Хелга от Магдебург, синята рокля, която се слага само на Бъдни вечер и важни рождени дни, Йоргенсен Гестапото, леля Кари, телефонната централа в Копенхаген и дори кралят на Дания от 1947 г.
  
Как изглежда момичето, чрез очите на което сезоните на севера оживяват: „Имам високо чело и косата ми е хваната с панделка високо над слепоочието…бледо момиче на четиринайсет години“, “Чувствам се някак разлята. Вече не чета книги. Работя в кафенето или седя на стола и прелиствам списания или зяпам през прозореца. Майка не вече ми пише. “Щом ти не пишеш, и аз няма“, заяви в последното, а аз държа на думата си. Тя е желязна. Аз също съм желязна.”
  
Студът, зимата, вятърът не са вледенили историята, те са част от пейзажа, от атмосферата, без които думите не биха оживяли по същия начин, и писмото за една осъществена мечта: „Сестричке, всичко видях – всички места от онази книга, която четяхме у дома: Маракеш, Фес, Мекнес, Казба. Помниш ли как ги повтарях на глас? Точно такива са, каквито си ги представях, само че цветни!“, а после едно по-различно и необещавашо писмо. Писмо за раздяла.
  
„Към Сибир“ е едновременно химн за надеждата и малките победи, детските суеверия и страхове, които не ни напускат изцяло, дори и щом пораснем, за предчувствията и прозренията от детството – ходещи по петите ни, и реквием за несбъднатите срещи и отминаващото време.
  
 
--------------------------------
 
 
Още за романа
 
В Северна Дания, където морето е замръзнало и германската окупация предстои, малко момиченце мечтае за велико пътуване до Сибир, докато любимият му брат, Йеспер, копнее за чудесата на Мароко. В обкръжението на дълбоко религиозна майка, разорен баща и дядо със самоубийствени наклонности, връзката между двете деца процъфтява. Оригиналният характер на Йеспер изпъква в малкото градче, където всеки го обича, а сестра му го следва във всяко приключение. Двамата израстват в период на големи социални промени, война и обществени сътресения, които ги разделят. А днес героинята се връща в спомените от онези дни и осъзнава, че животът й всъщност е бил предопределен от наглед дребните и незначителни събития от ежедневието. 

За романа "Към Сибир" Пер Петершон е номиниран за Литературната награда на Северния съвет и за
International Dublin Literary Award - една от най-престижните международни награди.
 
"Завладяващи образи и книга, която не се забравя." "Афтенпостен"

"Един от най-затрогващите романи на десетилетието." "Гардиън"

"Красиво написан... печален и меланхоличен... Петершон е писател с изключителен талант и оригиналност". "Скотсман"
 
 
Накратко за автора
 
Пер Петершон е норвежки писател, роден на роден 18-ти юли 1952 в Осло.  Носител на литературна награда на Nordic 2009. 
 
Преди да издаде първият си роман Пер Петершон работи няколко години като библиотекар, служител в книжарница, преводач и литературен критик. Първата му книга „Пепел в устата, пясък в обувката” е обявена за един от най-сензационните дебюти в десетилетието. След нея Петершон публикува сборник есета и пет романа, които утвърждават мястото му сред най-значителните автори на художествена литература в Норвегия.
 
Следват редица престижни литературни награди, а за романа „Хайде да крадем коне” – най-големият европейски бестселър – получава международната награда ИМПАК (International Dublin IMPAC Literary Award), наградата на норвежката критика и приза на книгоразпространителите за най-добър роман.
 
 

 
© Христина Мирчева