по заглавие   по съдържание

Иглика Дионисиева: "Плодовете на познанието са горчиви и жълти"

22.12.2016
Снимка 1

Иглика Дионисиева за стихосбирката на Красимир Вардиев "С(р)амота", Издателство за поезия ДА, 2016

 

Това ще разбере всеки ценител на съвременната българска поезия, когато прочете новата стихосбирка на Красимир Вардиев „С(р)амота”, излязла наскоро от Издателство за поезия „Да”. Двузначността в заглавието, постигната с вмъкването(поставянето в скоби) на една буква в думата, ни е позната от предишната книга на автора, „П(л)есен”, (2013 г.). Кои теми и мотиви са продължили своето живеене в творчеството на поета и са дошли от предишната книга, за да се изговорят с по-силни гласове в тази, е предмет на друго четене и анализиране. Сега думите ми са за най-новата книга на Кр. Вардиев „С(р)амота”. Издадена е след спечелването на конкурс на Министерството на културата. Тя спечели и личното ми пристрастие при първи прочит – още преди да се сдобие с книжно тяло, като файл. Предизвика у мен реакция на болезнено удивление – че в нея откривам собствените си състояния, неуспехи и провали, облечени от някой друг в неговите страдания и силно експресивни стихове. Да намериш история на болка и срам, през която си преминал, от която обаче няма как да се абстрахираш – всичко това преживяно и записано от гледната точка на другия поет, през призмата на другия пол. По-късно всичко това се облече в жълто и се появи свиркащият младеж в долния ъгъл на корицата – и ето я книгата като факт. Графичното оформление е на Иво Рафаилов, хвала за поредната запомняща се корица!

Поезията в книгата е разпределена в 3 смислови ядра: Загуби, Позитиви и Баланс. Интересно стои това счетоводно звучене и желанието да се акцентира върху позитивите с цел постигане на баланс, но - балансът все така остава в бъдеще време.

Поетичният цикъл „Загуби” илюстрира градацията на алиенацията, на невъзможността за получаване на адекватен отговор на чувството към другия, на липсата, на самотата. Нещата се случват лавинообразно – всичко, от което може да се построи успешен живот девалвира, всичко се срутва, не само илюзиите, в началното стихотворение „Само думи”. След него „Последно лято” материализира прозрението, че лирическият герой не е обичан, посредством хиперболизиране на ритуала с късането на маргаритки. Мотивът с маргаритките го има и в още едно стихотворение от цикъла „Баланс” („за какво ми са славеите”).

В стихотворението „Игра за двама”(по звучене – силна алюзия с „Играчка-плачка”, имаше и такъв филм на Нийл Джордан) – поетичен текст за неосъществената любов – се разиграва пищната игра на жертвите. Гонитба не само в сценария на отношенията, но и гонитба на изоставянето, лъжата, срамът от съмнението в конкретния човек. Стихотворението не поставя точка на темата. В творбата „Когато” страданието, загатнато в „Игра за двама”, изкристализира – ярко, болезнено, кървящо:

„в тялото ти се отвори
дупка
с размери на човек
……………………
нищо не спира
вътрешното
кървене
………………………
самотата на невъзможното
очакване”

 

В стихотворението „Елегия” : спестените думи и време в общуването с другия се превръщат в мощни мъчители. Подобно е посланието на творбата „Всичките вечери” – напразното очакване, пропиляното в очакване на обекта на любовта време – ще бъде обезвъзмездено в Ада.

Стихотворенията „Посвещение” и „когато той е тъжен” рисуват портрет на „моя най-добър предател” – богат на качества, които нараняват обичащия, а липсата на адекватност към страданието на лирическия герой е смазваща и непосилна да се понесе.

Знаковото стихотворение „С(р)амота” преплита теми и смисли. Не срам, а срамота – дума с подчертано българско звучене – от какво е причинена тази пейоративност в усещането и оценката? В този текст – от изгубеното време, от пропилените възможности, от вярата в човека до теб – който е

„в съня си
кротко усмихнат
вече беглец”

 

Алиенацията е настъпила неусетно и необратимо и е отворила широко вратата на голямата самота.

Следват 3 стихотворения за Варна – 3 стихотворения за паметта. За съзнанието, че си бил част от едно място, останало завинаги важно за теб, но времето така е отдалечило и размило усещането за общо, че спомените изглеждат „смътни / като имплантирани”.

Цикълът „Позитиви” съдържа стихотворения, които продължават разговора за загубите, за „придобивките” от отношенията – физически и мними – които носят само горчивина и печал. И с такива „печалби” какъв баланс би могъл да се направи на всичко случило се и преживяно? А такъв наистина е необходим – за да не се срине изпразненият и от загубите, и от позитивите живот. Поетическият баланс в книгата генерализира липсите, картините на реалната самота, нонсенсът на думите, спомените и сенките от миналото, които не носят покой. Лирическият герой копнее да докосне някого – и така да получи светлина в тъмното „само за малко”; заради изтърканата история на провалените животи и любови той не е сигурен поетичните и красивите моменти имат ли място в денонощието му, изпразнено от жадуваното интимно присъствие. Той вече не се ориентира в сменящите се сезони, трябват му няколко думи, които да запълнят поредния празен ден – но я няма сигурността, че тези думи ще бъдат хубави.

Две много силни стихотворения по прекрасен начин слагат финал на поетичния разказ – изповед в книгата. Това са „Фаталистично създание” и „Зазимяване”. И двата текста обговарят темата за смъртта, но дори и така те са светли и оптимистични творби. Въпреки ежедневните бедствия, катаклизми и наближаващото настъпване на насекомото от нечия подметка, мравката не се възприема като жертва. Тя е

„прекалено заета да живее
за да разбере че умира”

 

В стихотворението „Зазимяване” ги има всички ритуали на свършването, прочистването, зануляването на всичко изтекло. Тази творба успява да върне достойнството на лирическия герой, в края на всички (по-малко спечелени, повечето – изгубени) битки. Сред камарите от вещи за зазимяване героят остава внимателен и грижовен към крехката надежда. Минорно тъжно и меко свети този така чакан оптимизъм:

„съседите горят листа
а аз притихвам
забавям движенията
и се готвя
за ново начало”

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Снимки: от представянето на автора и книгата на Софийския международен фестивал, четвърто издание, в НДК – 18 декември 2016, с модератор Иглика Дионисиева.

Снимки 2 и 3: Мартин Христов, изд. "Ерго", София

 

 

 

Красимир Вардиев и С(р)амота в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева