Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: "130 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887 - 2017)"

08.01.2017
Снимка 1

 

Димчо Дебелянов: Избраник на българската муза

 

Какво представлява днес България по отношение на своя обществен живот – хаос и търговия на дребно?  Невъобразим хаос, който е толкова тъмен за тези, които случайността е повикала за управници на едно несъзнаващо се население!  Но дали хаосът е затова, че случайни хора управляват?  Или тези хора управляват, защото е хаос – въпрос, подобен  на този за кокошката и яйцето.

И в тези времена, отново, като перли са животът и делата на Димчо Дебелянов: символ на упорита борба с икономическите несгоди на живота, с пречките за образование и възход на изкуство и култура.  И с доброволната жертва за Отечеството.

                                                                                                                                                                                                                        От "Диаскоп"

 

  • Български поети за Димчо Дебелянов

 

Георги Райчев

Бащин дом

...Да се завърнеш в бащината къща,
Когато вечерта смирено гасне...
                                               
                                               (Д.Дебелянов)
 
 
Завърнахме те в бащината къща...
Уви, не ти, а твойта тлен се връща,
и няма никога да сложиш крак
на врасналия в бурен бащин праг.
На клепките ти тегне сън, умора,
и ако спреш пред срутената стряха,
не ще събудиш с плахи стъпки в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Нито ще срещнеш старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо... -
че спи и тя сън вечен, непробуден
на чужди небеса под небосклона.
О, няма вече ти да спреш отруден
във ъгъла пред старата икона –
къде е тя? Де стаята позната,
където в твойте ранни детски дни
сиротна майка с песен на устата
оплаквала е тъжни младини.
Стани, дигни се ти и погледни!
Порутената порта тъжно зее,
зловеща глухота и пустош вее
от бурена, обрасъл двора цял:
той в слепите прозорци се е вплел,
покрил е пода, лази по стените,
и гният във забрава съдините.
А нощем от студеното небе
през свода мъртвата луна наднича
там, гдето се е учило да срича
едно дете неопитно - а, бе...
 
Такава е жестоката отплата
от хората, уви, и от съдбата
на онзи, който бе избрал самин,
сив делничен покой да не познае
и вдъхновен, през своя горък сплин
прозря, че в светла някаква страна е
роден на Господа най-светъл син.
 
 
 
 
Рубриката "ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: "130 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887 - 2017)"" продължава с поредица от стихотворения, факти, думи за поета!
 
 
 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics