ПОЕЗИЯ ЗА ЦВЕТЯТА - СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ
28.04.2013
Катерина Стойкова-Клемър
***
Когато целуваш орхидея,
трябва много да внимаваш.
Някой може да пострада.
Помага, ако си учил ботаника.
Да достигнеш центъра
на същността й, без да разпокъсаш
най-вътрешните венчелистчета,
е изключително изкуство.
Докато целувката трае,
ще поносиш нейната корона.
Дни наред ще светиш,
след като се отделите.
из "Неделимо число", изд. Факел, 2011
Петя Хайнрих
Магнолия
Неочаквано прелетяха военни хеликоптери
като сиви китове в кротката утрин
разпориха тънката облачност
стреснат гарван подгони гугутката в близост до гнездото си
дълго въртя заблуждаващи кръгове
над вибриращата земя
отсреща в детската градина
децата си запушват ушите
и кръжат около пясъчниците
имитирайки движението
на небесните хъркащи китове
мудно личните катастрофи
обрастват еднофамилните къщи
и не е необходимо да падат бомби – самò
си пада дървото с прогнилите корени
как лудо цъфтят магнолиите тази пролет
из "Литни, хвани ме", ИК "Жанет 45", 2012
Христина Мирчева
Един празник, кръгла маса и няколко пръснати чаши в разговор
Всички дървета са в настроение.
Върбата не плаче,
мие коси в извора на тревите,
трева боде въздуха – звън от глухарчета,
камбанките са влюбени в лале,
което нищо не подозира,
загледано, без да вижда, в пирамидите от кипариси.
Опиянени са всички до самозабрава.
Бяло агне пасе небето -
смилило се в своята простота дори над злака.
Тихо е
в безредния шум на празника, тихо.
Всички са в настроение.
из "Танцуващото слънце", предстоящо издание
илюстрации :
заглавна винетка от старинно българско художествено издание
"Славей", зограф Щерю Тодориев, 1913 година - публикува се за първи път