по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Изобразяване на двуличието в българските комикси"

11.01.2017
Снимка 1

 

"Всеки народ трябва да има своя индивидуална култура. Ако един народ няма своя собствена литература, свой собствен език, своя история, свое собствено развитие, което да е по неговата природа, по характера и което да има корена и началото си в историята на същия народ, тогава този народ непременно ще бъде нравствено подчинен на онзи, от когото заимства културата; а като е нравствено подчинен, няма да има самостоятелен живот."

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев)

 

На 27 август 1931 г. във в. „La Bulgarie” се препечатва статията „Митрополит драматург”,  публикувана в  “La Libre Belgique” от писателя журналист Жозеф Ажорж. Авторът пише следното: „Народният театър открива през идващия септември своя сезон с представяне драмата на митрополит Климент. Неговата прочута пиеса „Иванко” е може би истинско начало на съвременния български театър... И наистина защо у нас да не преведат „Иванко” и да я играят в Париж?!”

Макар и не особено голямо по обем, литературното творчество на Васил Друмев оказва силно въздействие не само върху писатели (сред тях и Иван Вазов), но се оказва важно  и за развитието на българските комикси. Известно е, че първата хонорувана поръчка за български роман в картини е по повестта „Нещастна фамилия”, възложена от редакцията на „Чуден Свят” (адаптация Змей Горянин, художник Кирил Буюклийски). За съжаление комиксът, макар и нарисуван, не се отпечатва, а е заместен от „Изворът на белоногата”.

Второто произведение на Васил Друмев, от тези които му отреждат  едно от челните места в българската възрожденска литература, е драмата „Иванко, убиецът на Асеня I”. В нея писателят тръгва от една идея, която извежда от миналото, но адресира и към настоящето. Критиците в своите анализи подчертават – всяка власт, която се крепи върху насилието, е нетрайна, антинародна. Тази идея Друмев е успял да осмисли с оглед на конкретни национални интереси и задачи, да й даде своя подтекст и тълкувание.

Писателят показва героите от драмата в сложен и противоречив свят на съмнения, мисли и догадки. „Иванко” надживява своето време и днес влиза в репертоара на националния ни театър. Един проблем мъчи както Добри Войников, така и  Васил Друмев – изобразяването на двуличието. В театъра по онова време поведението на персонажа е фиксирано в словото. Думите, които произнася дадено лице, се смятат за израз на неговата същност. Затова са били нужни ясни знаци за разграничаването на истината от неистината, казвани от даден персонаж. Един от похватите е двуличните персонажи да говорят на себе си, т.е. гласно изказват скрити мисли, които разкриват двуличието им. В „Иванко” прави впечатление необикновеното изобилие на монолози, които изясняват възлови моменти от развитието на сюжета.

Сюжетното развитие на „Иванко” се придържа в общи линии към известните от историята събития. Но в историческата рамка се разгръща картина, която авторовото въображение рисува свободно с желание да даде поука от по-висок разряд – резюме на изпитанията и победите на българския дух. Писателят съживява страници от далечното минало не заради самата историческа истина, а за да й даде свое тълкувание. В пиесата Друмев защитава драматизма не като плод на противоречие между дълга и правата на личността, а като конфликт между дълга и свободните лични устреми: „Съдбата? Глупий ти човече! Съдбата си ти сам! Постарай се сам за себе си и ето ти съдбата, ето ти орисницата!” – внушава Исак, лишения от скрупули чужденец, този, който иска да види опропастяването на България.

Светлият образ на отец Иван, герой в драмата, не е историческо лице, а измислено. Той е художествен образ. Драмата е историческа и романтична, разработва историческо събитие, в нея има и исторически лица. Но в образа на духовника писателят за целите на своя замисъл го е създал като вложил в него своите собствени разбирания за общественото служение. Както самата роля, така и пиесата са не само художествени, но и назидателни. Отец Иван е носител на едни твърде високи схващания за обществената дейност и отговорност. През 1931 г. любителската трупа „Хамлет” поставя следния въпрос пред специалистите: Може ли духовно лице да играе роля в пиеса, като напр. Отец Иван в „Иванко”? Отговорът бил следният: „Санът препятства на духовното лице да става актьор, пък макар и в такива пиеси като „Иванко” и за такива роли като отец Иван. Службата на духовното лице е преди всичко в олтаря на Бога. В олтаря на изкуството също може да се служи, но там си има особени жреци, изпълнители и актьори. Духовното лице не може да бъде там изпълнител; но може да бъде творец, създател на художествени произведения...”

С тези пояснения  се надявам, че „Иванко” в карикатури от Александър Добринов може да се разгледа в правилната насока. Под образите е напечатан обяснителен текст: „В ролята на отец Иван – Б. Денизов, виден общоделец. Обича виното, жените, картите и... изкуството. Побъркан е малко на литературна тема...”. Следват бележки характеристики и за другите актьори. Карикатуристът използва характерния метод - споменатия проблем за предаване на двуличието, като го показва чрез противоречие между героя в ролята и актьора в живота. Считам за дълг да кажа, че Добринов е представен в международната комикс енциклопедия “Lambiek” предимно със скици на типажи и карикатурни портрети. Изказвам благодарност за стореният компромис от страна на компетентната редакция, тъй като имаше изисквания представяните автори да се илюстрират само с по-важни свои комикс творби. Макар и да има няколко комикс ленти, за българското комикс развитие  карикатурните портрети  на Добринов са много по-ценни.

Искам да се върна отново към началото, в което се споменава за Франция. През този период френското изкуство се старае да игнорира конкретната действителност и се установява в един въображаем свят. Често екзотичен мираж. Поставя се задача да се отрича съществуването на икономическата криза – стопанска и финансова. Защото хората имат нужда от мъничко топлина, от малко безплатни мечти, защото са уморени от нейното влияние. Любима тема става „Шансът” и лотария налага присъствието си. Безработните се показват като потребители на билети, които печелят милиони. Или срещат любовта на живота си, която се оказва заможен/заможна. В най-лошия случай ще открият таланта на бедняка и той ще стане звезда в изкуството. Т.е. поощрява се възможността индивидът сам да се справи със ситуацията. Или  развихрят серия политически и финансови скандали, поставящи под въпрос парламентарната система и нейния демократичен характер - „Долу крадците!”. Велики трагедии се разигравали в сърцата на добри банкери, политически и държавни мъже, генерали или министри и др., върху които може да има натиск за корупция. Т.е. предлагащи два аспекта на личността –  единия принадлежащ на белия свят, другия на мрака.

Голямата икономическа депресия започва в САЩ с прословутия Черен петък на Уолстрийт през 1929 г., месец октомври, 29 ден. Тогава десетки разорени милионери се хвърлят от прозорците на предприятията си. Икономическата криза заставя Рузвелт да прокара „политика на новия ден”.  

 

На изображението: "Иванко" в карикатури от Александър Добринов

 

Георги Чепилев в "Диаскоп":

 


 

© Христина Мирчева