Мара Ромеро Торес: "Опустошените пътища на сърцето ми"
17.01.2017
Мара Ромеро Торес - испанска писателка, поетеса и журналистка, редактор на известната испанска поетична Aнтология "Poemas en el camino" (Стихове по пътя) - един от най-изявените представители на андалузките поети.
Превод от испански: Магдалена Бояджиева
***
Изгубвам се под дъжда
по опустошените пътища на сърцето ми,
преди населени,
виждам как веригите се разпадат
и левитирам във въздуха.
Отдалечавам се от сребристото езеро,
което годините са превърнали в блато
и измивам в краката си
зловонието от изгнила мизерия
с вода от нови времена.
Дъжда се превръща в буен порой
и изтръгва гной от раните на душата ми,
разравя дъното за посев
и заравнява повърхността,
за да може зърното падайки,
да намери меко легло,
което да го приюти.
***
Разсъмва се.
Слънцето е като отблясък
на първото отражение.
На брега съм.
Морето ме отблъсква и в изблик на ярост
ме връща обратно.
Изправям се бавно. Сама съм.
Няма никой наоколо.
Само разбития ми живот.
***
Малко ми връща морето след корабокрушението,
повечето е задържало.
Пред мен е хоризонта на изгубеното море.
На плещите ми -
обещание то, надеждатa и моя любим от Рая.
Съзерцавам повърхността,
от която сладострастно се кpие
моята разчленена същност,
която удави сънищата ми
и със селитрата си разяде
профилите на живота ми.
Усмихвам ти се
и това е последната усмивка, която ти изпращам.
Водата в очите ми пари повече от солта.
Обръщам се и се отдалечавам от морето.
***
Животът, който търся е зад витрината.
Треперя отвън в моите дрипи,
знаейки, че вратата e заключена.
Топлината вътре увеличава студa ми.
Запалвам едно стихотворение и се стоплям.
Животът, който търся, е зад витрината.
Вътре е ръката - протегнатата приятелска ръка.
Вътре е прясната вода, която циркулира.
Отвън - жаждата на пустинята.
Отварям един стих и го изпивам.
***
Земята не е покорна. Въздухът не е покорен.
Водата не е покорна. Огънят не е покорен ...
Розите не са покорни.
Защо трябва да бъдеш ти, Жена?
Ти си Земята, Въздуха, Oгъня, Вoдата.
Живей и бъди самата себе си - вpемето на розата.
***
Огледалото е две уши,
едно лице без кислород,
устни без профил,
поглед в изгнание.
Аромат на бързо кафе
без добро утро, без целувка.
Маратон в надеждата,
едно затръшване в ритъма на страха.
Статистика на уплаха
в една осакатена душа.
Не се гледам,
накъде отивам,
никой да не ме гледа.
Пукна се зората в тайния тунел,
който те води от чуждо легло
в студените чаршафи
на една болезнена чаша.
Изгуби се покоя
и се изгуби живота ми.
***
Един гений си напрягаше мозъка,
търсейки думи,
за да спре една война,
използвайки ги като предпазни плаки
за защита на деца, с етикет за намаление:
резени от сърце,
които едва отговарят на тарата,
незначителна стока,
незаслужаваща внимание
за алчен потребителски импулс,
намират се навсякъде...
***
Моето интелигентно поколение
нищо не е научило.
И не с крокодилски сълзи,
вие, които сте ми Бог,
моля ви:
току що родените,
които намирате смъртта си от люлката
Простете!
Които заменихте играчките си с автомати
Простете!
Които търсите храна в боклука
Простете!
На които сме отнели сигурността за дом
Простете!
Които сме родили в един свят на страх и плач
Простете!
На които сме подарили една планета с черни балони
Простете!
Които ...
Простете!
Простете!
Простете!
. . . !
Накратко за автора
Родена съм в Когойос Вега, малко планинско селце в Гранада, Испания.
Като малка прекарвах голяма част от времето си драскайки в тетрадките си разни истории, които измислях. С времето, тези детски истории постепенно добиха форма, появиха и стихотворения, разкази и романи и аз ги съхранявах в едно красиво дървено ковчеже, боядисано в различни цветове. Там криех моите съкровища.
Преди да се реша да публикувам нещо, прекарах голяма част от живота си в натрупване на дипломи в различни области и завърших испанска филология в университета в Гранада (Испания).
Аз се открих като писател с публикуването на един от моите романи, "Езерата на небето" на издателство Тraford / Канада. По време на представянето на романa, аз си поставих две цели: да помогна на творци, които се опитват да си проправят път в света на изкуството, a също така да опозная испаноезичната култура. За да се случи всичко това, създадох радио култура Axioma в Аржентина, a също такa основах такова и в Испания. Малко по- късно създадох и моето списание за изкуство и култура Arte Fenix. Една от стихосбирките ми "Приказки от маслина" написаx в съдбоносната година, в която избухна една безсмислена война, която разтърси планетата (войната в Босня и Херциговина и Хърватия през '90 -те год.) Печалбите от продажбата й бяха дарени изцяло на Shalom Adonay (Бразилия) асоциация за солидарност и хуманитарни цели, цел изграждане на дом за бездомни деца живеещи на улицата. Oпитах ce да синтезирам всички тези идеи в стихосбирките си "Топлина за идеята" и "Кърпички от Алхамбра", " На зазоряване", "На вълните на твоите очи".
Моето верую e Човека, a мечтата ми е да се постигне уважение, солидарност, доверие и познаване на другия, така че да се разбирaме, за да достигнем промяната, която ще ни отведе в свят, който всички харесваме и от който се нуждаем. Красивите души съществуват и аз ще продължавам да ги търся, за да напълнят живота ми .
Ти, който четеш това в момента, си един от тези души. Тръгни с мен.
Никой не може да унищожи мечтите на душата, и ако някой се опита, ще заплати за това.
Очаквам те, душа пълна с мечти като моята!
Благодаря ти, че съществуваш!
На снимките:
1. Испанският поет и художник Фернандо Сабидо Санчес представя стихосбирка на Мара Ромеро Торес в емблематичното мадридско литературно кафене "Los Diabolos Azules" (Сините дяволи)
2 и 3. Мара Ромеоро Торес
© Христина Мирчева