Анна Христова: "Всички малки гари" - "Опитомяване на камъка"
19.01.2017
всички малки гари
си приличат
мръсножълти фасади с напукани
линии на живота
по дълбоките им маршрути
се спускат дъждовни капки
олющени надписи над входа
прозорци облепени с вестници
изпочупени керемиди
пейка със случаен старец
загледан в миналото
бръшлян
всички малки гари си приличат
най-вече по това
че твоите влакове
никога не спират
там
камъкът не е вечен
по грапавината на кожата му
личат всички предишни любови
през пукнатините
се процежда единствено
болка
само времето знае
как се опитомява камък
как се свалят пласт след пласт
как грубите остри ръбове
придобиват съвършенството
на безкрая
и се превръщат в пясък
който пари под краката
и разбирам
пясъкът има памет
помни стъпки морето теб
пясъкът има спомените
на камъка
от който се е отронил
но остава ефирен
нежен
полепва по мен
водата не може да го отмие
обречена съм да те нося по себе си
дори след края
на лятото
дисперсия на светлината
поляна с ято щъркели
окосената трева мирише свежо
избелелите спомени стават
цветни
първо в тях разцъфва червено
после оранжево жълто
зелено ...
накрая се появяваш ти
и всичко потъва
в черно
зад камъка
единствено
светлината носи очертанията
на отминаващия
миг
бяла смърт
дълбая името ти
в снега
топлината на пръстите ми
оформя дълбоки заледени
каньони
като непристъпните реки
на Колорадо
представям си как
ще скрия сянката ти
в тях
поне до края на зимата
но вятърът затрупа
всички разстояния и сънища
които спяха в замръзналата ми
изгубена ръкавица
Стихотворенията са от книгата на Анна Христова
"Опитомяване на камъка"
ИК "Знаци", 2016
Редактор: Керана Ангелова
Художник на корицата: Невена Ангелова
Илюстрация в "Диаскоп": © Георги Чепилев
© Христина Мирчева