Кристин Юрукова: "Сега историята се пише не от мъж, а от жена"
07.02.2017
ЗА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯТ ПРЕДСКАЗАНИЯТА
Очакването -
цял живот,
жаждата за дете,
по-силна от
живота.
Молитвите
за изцеление
от безплодие
дават плод -
дъщеря,
за да се изпълнят
предсказанията
на пророците.
Стъпчиците
на Мария
по стъпалата
на Храма
като капчици
върху нагорещен
камък.
Майката, Света Ана знае,
че няма да може
да я следва навсякъде,
където тя
ще стигне.
Тя ще пребивава
в Храма
и ще общува
не с връстниците си,
а с ангелите,
ще беседва
със съществата
от друг свят.
Пречистата
дъщеря
на дъщерята
ражда Божия Син.
Светът,
роден от жена,
чака да бъде
опростен.
Жената
побеждава края -
чрез Началото.
НАШИЯТ ЦАР И ЗЛАТНАТА МУ МАЙЧИЦА
Вечните обители -
Апокрифите български -
с горите от ангелски крила
с поляните, из които пият
виторогите елени
на смирението,
с поляните на Богородица
със следите от копитата
на коня на Свети Георги
са приютили иконите им.
Цар Константин -
нашият цар и златната му майчица
добрата Царица Елена -
така си ги е запомнил народът.
Че са от нашенско, от Тракия,
синът - от Науса, Ниш,
майка му - от града Света София,
който ще носи името на Исус -
Божия премъдрост.
В името на Константин
е думата за постоянство,
за това, що трае и остава.
Той има кон със звезда на чело
и щит с кръстния знак,
препуска с него начело
на армия от християни,
Дето стъпи, църкви никнат.
"Сердика е моят Рим" -
прогласява -
и довежда Рим
във Византион Тракийски
на бригите/фриги.
Света Елена пък
седи до коляното на Бога,
Бог си я много тачи,
че е открила блясъка
на кръста на разпятието
под всичката пръст,
струпана отгоре му.
И го разпознала, че е той,
като го докосва
до тела на болни -
животворящият кръст
ги преобразява в тела на здрави.
С дух на монах и на откривател
била майката
и толкоз милозлива като сина си,
който наредил вече
да не се трепят и утрепват
християни.
/Първото спиране
на преследванията
е било пак от нашите земи -
от императора трак Галерий./
Нестинарите танцуват върху жаравата
на деня на Свети Свети Константин и Елена,
в ръцете им - иконата им,
развеселени наблюдават светиите
как самата земя танцува
под босите пети
и как жаравата се стеле по небето.
НА МОНАХИНЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА
В манастирска килия
сега историята
се пише не от мъж,
а от жена.
Народната свяст-
в книгите ù.
Възрожденски Калофер
бие камбаните
в една несвършваща балада
за душата на България
в стиховете ù.
Тя - нов Солженицин -
описа най-страшното
за описване - страданията
в името на Христос
на неговите свещенослужители
в езическите времена на
комунистически атеизъм.
Молитвите ù
разцъфтяват тихо
и упоително
като цветята ù
в Калоферския манастир
"Въведение Богородично",
безчет е броят
на спасените чрез тях.
Там, откъдето
е тръгнало
девическото ни образование,
образова в християнство
монахинята-писателка.
Възраждането
не си е отишло,
щом нея я има.
ПОКРОВЪТ БОГОРОДИЧЕН НАД АТОН
Мястото на твоя жребий,
даден ти от твоя Син и Бог,
възхитено диша святост
кът по кът, гора след гора,
скит до скит,
отцежда благодат,
Застъпнице.
В твоята земя
материята не е пепел,
а сияние,
бликащо форми,
Покровът ти е самото небе,
хвърлящо спасителни пояси
към земното море.
Стихотворенията са от новата книга на Кристин Юрукова
"Просветления", 2017
Изд. "Мозайка 92 - А.Ю. - М.Ю.", Пловдив
Книгата е посветена на 1100 години от Успението на св. Климент Охридски
Илюстрация: Картина от Кристин Юрукова
Поезия от Кристин Юрукова в "Диаскоп":
© Христина Мирчева