Иглика Дионисиева: "Прекършено, изтръгнато от корен дърво" - "Захранване на нощта"
25.02.2017
Захранване на нощта
с любовта му –
залък,
натопен направо
в слънцето.
Прекършено, изтръгнато от корен дърво
докато съм живо
не мога да съм огън
утре, стопляйки някого
сивата ми
лютива душа
ще гледа да върви
по-бавно към небето
Стъклото е човек
през мен
да гледаш
без да ме пречупваш
да не порежеш
ръцете си
ще ме боли
Нощ
Патицата спи
в колибата на кучето.
Кучето пази
звездите
да не мигат.
Щрак
между on и off
Земята –
пълна
с биологично конфигурирани
прекъсвачи,
които щракват
само веднъж.
Везни
Когато те опитвам на болка
не тежестта ти
драска гърлото,
а черно-белите блюда,
които едно друго
се питат:
Ти знаеш ли
какво е
равновесие?
Близки разстояния
И да не ме познаете,
сега кръвта е еластична
и красива –
поразително
наподобява варовика.
Стихотворенията са от последната книгата на
Иглика Дионисиева "Захранване на нощта"
ИК "Жанет 45", предстоящо издание
Редактор: Марин Бодаков
Художник: Румен Жеков
Думи за книгата "Захранване на нощта" в рубриката на "Какво ни очаква на книжния пазар?":
Поезия на Иглика Дионисиева в "Диаскоп":
Илюстрация: © Георги Чепилев
© Христина Мирчева