Илияна Делева: "Всекидневие" - "Сто лични"
05.03.2017
Ако живея на трамвайна спирка,
ще гледам релсите,
които отвеждат към светове,
далече от убежището ми.
Камъните помежду им ще крада,
за да играя с тях,
уж дом да си градя.
Ще целувам снимките на непознати
по некролозите и по плакатите
и ще се крия от минаващите живи.
Под дрипите ще пазя с мръсните ръце
комат нахапан хляб –
уплашеното тупащо сърце...
Ако живея на трамвайна спирка…
Всекидневие
Слънцето погалва глухарчетата
миг преди да литнат.
Спирката си играе на вселена.
Две кошчета за боклук стоят пред навеса –
привиждат ми се кучета на стража.
Прозорци, колелета, шум, пушек –
денят се задъхва.
Две гневни на циментовите си ръкави реки
се надсмиват над скоростта на града.
Нощем приспиваме вулканите на сърцето.
Сънуваме таралежени сънища.
Армията на бездомните граждани будува.
Изгрев
бърза молитва
край прозорците
на бързащи автобуси
Луна
Чадърът се счупи.
Точно под светлината на уличната лампа.
Има много улични лампи, но тази е особена –
винаги ме впечатлява.
Най-ярката
и най-ниско поставената улична лампа,
която съм виждала.
Бездомно куче вие към нея
като към луна по пълнолуние.
Рекламите
Долитат от преизподнята
на включените телевизори.
Заслепяват ни.
Превръщат ни в пленници.
Споменът на стената
„Сянката на червеното е кафява” –
графит
върху стената на Националната академия
по изкуства.
Днес го няма.
Пребоядисвана е стената оттогава,
живели са върху нея и други графити,
но усещането остава:
сянката на червеното е кафява.
Припомням го на децата си
всяка година в деня на Европа.
Картина
зелено тяло на жена
крак или ръка държи главата
очите втренчено ме гледат от торса
страшно е
но е и някак мое
хаотично и разпокъсано
Те си принадлежат
И не изглеждат влюбени.
Приличат си,
но не са роднини –
държат се под ръка
и докато седят в метрото.
Отиват на неделен обяд вероятно:
според възрастта
едната двойка – при родителите,
другата при някое от децата си.
Може би така изглежда любовта
отстрани –
като притежание.
Четири чифта очи,
отправени
към различен край на вагона,
кръстосали погледи,
всеки потънал в мислите си –
само ръцете им (с)вързани.
-
Стихотворенията са от новата книгата на Илияна Делева "Сто лични", изд. Скалино, 2017
-
Илюстрация: © Георги Чепилев
Бележка от автора
Тази книга има дълга история. Толкова дълга, колкото може да е онази част от живота, която вече е минало. Но ако миналото е било визионерско бъдеще и някак странно се превръща в категорично настояще, то значи книгата се появява в точния си момент. Тя е антологична, доколкото съдържа стихове, писани твърде назад в годините, но специално не просто редактирани, а пренаписани за нея, както и съвсем нови неща. Това се оправдава от заглавието ѝ „Сто лични”, защото всичко е лично. Но в същината си тя е подчинена на една градска концепция и стиховете в нея трябва да се четат като „Столични”, защото са родени от и посветени на този град, който е повече от мой роден град. Град, обречен да е среднина и столица на народа ни, отразяващ стотиците ни човешки лица.
…….
Ще разкрия и една последна тайна от играта ми с думите. Прочетете имената на разделите и ще откриете смисъла, който преминава в цялата книга – човекът е част от града, а града създава човека. Човекът – поет или просяк – наяве и насън живеейки, вървейки по пътищата си създава една книга, един текст, един разказ, роман или стихосбирка на своя безценен живот.
Илияна Делева
Още по темата в "Диаскоп":
© Христина Мирчева