Анна Христова: "От всичките лица на Бог"

11.04.2017
Снимка 1

 

Анна Христова в превод од бугарски јазик Славе Ѓорѓо Димоски

 

Сите мали железнички станици

си личат
по жолтите валкани фасади со испукани
линии на животот
по нивните длабоки маршрути
се симнуваат дождовните капки
 
излупени натписи над влезот
прозорци излепени со весници
испокршени ѓерамиди
клупа со случаен старец
загледан во минатото
бршлен
 
сите мали железнички станици најмногу
си личат по тоа што
твоите возови
никогаш не застануваат
таму

 

всички малки гари

си приличат
мръсножълти фасади с напукани
линии на живота
по дълбоките им маршрути
се спускат дъждовни капки
олющени надписи над входа
прозорци облепени с вестници
изпочупени керемиди
пейка със случаен старец
загледан в миналото
бръшлян
всички малки гари си приличат
най-вече по това
че твоите влакове
никога не спират
там

 

Книжевен пазар

денеска си го купив твоето минато
книгите на твоите стапки
твоите ноќи и денови
копмежите
изгубените реалности
твојата симпатија и самотија
те читам и те откривам
 
но тоа веќе не си ти
 
колку е долг патот
до тебе
денови години вечност
 
за секој ден имам книга
сите девет кругови
на пеколот
 
влегувам

 

          книжен пазар

          днес си купих твоето минало
книгите на твоите стъпки
нощите и дните ти
мечтите
изгубените реалности
твоята обич и самота
чета и те откривам
 
това вече не си ти
 
колко дълъг е пътят
към теб
дни години вечност
 
имам книга за всеки ден
всичките девет кръга
на ада
 
Влизам!

 

Модерни времиња

мојот телефон го има твоето
лице
рз кое ги распослав
саканите прилози
 
се будам на утро
и те гледам тебе
 
со тебе првите зрациги пресретнувам
и кафето си го пијам
ги снимам најубавите мигови
ги прегледувам весниците
мејловите
ги барам улиците и луѓето цртам зборувам
со тебе пишувам споделувам на интернет
 
што и да правам каде и да одам
те гледам тебе
 
не можам да си претсатвам
дека некој ден ќе ме заменат
за обичен танет

 

модерни времена

телефонът ми има твоето
лице
върху което съм разположила
любимите си приложения
 
сутрин се събуждам
и виждам теб
 
с теб посрещам първите лъчи
и си пия кафето
снимам най-красивите мигове
преглеждам новините
имейлите
търся улици и хора рисувам говоря
с теб пиша споделям в интернет
 
каквото и да правя където и да ида
виждам теб
 
не мога  да си представя
че някой ден ще те сменя
с обикновен тапет
 
Од сите лица
 
на Бог
во спомените
го зачував
само твоето

 

от всичките лица

на Бог
във спомените си
запазих
само
          твоето

 

 

Накратко за преводача

Славе Ѓорго Димоски е роден в 1959 във Велестово, дипломирал се е във  Филологическия факултет в Скопие. Живее в Охрид. Работи като учител по македонски език и литература. Пише поезия за деца и възрастни. Включен е в много антологии и превеждан на английски, руски, сръбски, латвийски и други.

Димоски е основател на поетическият фестивал „Поетическа нощ в във Велестово“, който традиционно се организира всяко лято в неговото родно село. Директор е на Управителния съвет на „Струшките вечери на поезията“.

 

Анна Христова в Диаскоп:

 

 


 

© Христина Мирчева