Доме Булфаро: "Въпреки че пазех гърба ти" - "Ходом филм"

13.04.2017
Снимка 1

 

Заглавие, което е някакъв филм.

Книга, която е един спектакъл.

Стихосбирка, която е кинематографична поредица от образи.

Всичко това и много друго е „Ходом филм“ на Доме Булфаро. Ако го разчетем по следите на Фелини и неговия „8 1/2“ Булфаро влиза в живота на един режисьор, който изведнъж се оказва засмукан от водовъртежа на своите творения, сред изгубени души, решили безспирно да вървят докато намерят своето жадувано място под слънцето.

Читателят (или зрителят) ще се окаже пред едно трагикомично представление на човешката лудост, където границата между реалност и фантазия е разделена между авансцена и сцена, между фикция и поезия, между дума и дума. Озовал се в една бездна сред насилени и пропилени съществувания, поетът, авторът ще може да се спаси и да спаси света, застрашен  от този Ход, единствено ако прибегне до най-революционния жест от всички възможни – изборът да повери своето спасение на ненасилието.

Фабио Ицо

 

Безгрешни
да се казват на един крак

 

Въпреки че пазех гърба ти

(Предистория на Безгрешните.

Краят на август 2016, Италия. В края на деня един успял режисьор, който снима „Ходом филм“, последният му пълнометражен филм, слуша съобщение, оставено от жена му на телефона: „И днес, през целия ден, не отговори на нито едно мое обаждане. Винаги идвам на второ място след хилядите ти мечти и лични начинания. Твърде много години прекарах в очакване да ми отделиш повече време от обичайните изрезки. За хиляден път ми обеща, че тази затлачена ситуация ще се промени, но и този път – нищо не се промени. Обичам те, но не мога да продължавам така. Напускам те.“

Режисьорът, потънал в мисли покрай последната сцена, изоставя снимките и хуква при жена си, за да се опита да задържи любовта им.)

 

Въпреки че пазех гърба ти
не бях нищо повече от присъствие
което кимва пред ужасна градушка
 
върнах се насинен при теб
с лед в ръцете още неразтопен
стъклата на погледа счупени от искания
 
връщам се преклонен, нямам какво да предложа
само на мисълта ти червени рози
разцъфнали на гръбначния ми стълб
 

 

Земята трепери и да те целувам

Земята трепери и да те целувам
е единствената сигурна опора
 
Когато те гледам
гардеробите се привеждат в ред
а и ти изглеждаш добре
 
Дори камбанарията
звъни по-перпендикулярно
 
Този атентат даде отзвук
особено в съседните страни
където новината избухна с повече жлъч
 
Всяка Държава се е обвила
в собствените си упражнения по реторика
за повечето ще е просто едно емоционално
трепване, сутрин с кафето
 
Земята трепери и да те целувам
е единствената сигурна опора
 
Едно дете асфалтира хлебната
улица, отваря прозорец във въздуха:
„Доматите не са червени, те са влюбени“
 
Да очакваш някаква посока
няма да ти помогне да вървиш по предела
ни тази целувка силна като преди
      двайсет години, и тя не би
 
може би
 
В езика никога не е било така обтегнато
това може би
нито така вкопчени в скалите –
несигурностите
 
„Обичаш ли ме?“
„Може би“, отговаряш
 
Колко здраво държат целувките
вкопчени за ръба
 

 

Да не се виждаме вече разцепва устната ми

Да не се виждаме вече разцепва устната ми
всеки цвят от спомен звъни, звъни, звъни
прекъсна, като пропуснато обаждане,
первазът
 
Не това да говорим е вече
ос на дома ни
а да седим в празния хладилник
дори когато ям навън
 
Какво би направила на мое място, те питам,
Мълчание
 
Мълчание,
няма значение дали ще отговориш в този
блудкав  свят,
докато всяка нощ прегръщам плътния ти призрак
докато всеки ден те виждам наяве да сновеш
край мен
засъхнала върху разцепената ми устна
 
Да заздравеят е съдбата на раните
не и за нас, като сърцето ни хлопва
кепенците, а за правила захлупени
не ни пука, обичаме когато проходите
са с бурени, обичаме да седнем
право срещу бурята,
 
Обичаме всичко, което ни брули

 

Все едно рибя кост да ти е винаги заседнала в гърлото

Все едно рибя кост да ти е винаги заседнала в гърлото
гнилите ябълки вече се търкалят наоколо
на дивана няма да спят още дълго
гърдите ти, приказни
           загубил е работата си
 
Да приемеш, че прикритата вечност ще си седи на дивана
гола и ще ти се усмихва – твърде неловко е да гледаш тази идея
без да пипаш, особено когато си млад
и имаш повече какво да захапеш, отколкото над какво да мислиш
ако не разбереш всичко веднага,
казваш, тогава по-добре да си кажем сбогом веднага,
на края на панаира и ти си преходна,
мрежа от информатори, а не линейна с
връзки според случая.
 
„Любовта не е диван“
би трябвало да пише с грамадни букви
на рекламата
на влизане в Милано,
           в знак на протест не слиза
           от крана татко
           загубил е работата си
 
Интересно как хората проскърцват
особено ако се усмихват в големия град
трябват доста по-остри нокти
по-голяма устойчивост на ерозия
по-лесно сме принудени
да заседнем на гърлото
           в знак на протест не слиза
 
Трябва да вярваме на истинността на крампите
да не разделяме фантастичното от реалното
единият разтваря света на другия
но дори не се смесват
колкото и да е временна
тази е центровката
по-стабилна за онези, които се клатят: да нагазиш една отвъдземна смелост,
да се закотвиш с поглед в избуелия пелин
           от крана татко
 
Анджела, съседката, се протяга от разклатеното балконче
докато бърза да прибере прането си губи перата
чуди се какво прави насред двора
под плющящия дъжд,
само на един крак
а до нея
диванът
наоколо
ябълки
 
С цялото това трополене по керемидите което ни навалява
с цялото това сърцебиене на думите сведени до костта си
отговарям ù доколкото
поне като нещо временно
 
Обичам,
обичам с всяка хапка,
обичам на всяка цена, повече не мога
 
И нищо, нито дори приказната ти гръд
нищо не успява да ми избие от главата:
            в знак на протест не слиза
от крана татко
            загубил е работата си.
 

 

От книгата на Доме Булфаро, ХОДОМ ФИЛМ
(Има нещо гнило в този филм)
Изд. Скалино, 2017
Превод: Евелина Митева
Фото: Дино Иняни

 

Накратко за автора

Доме Булфаро (1971) е поет, визуален артист  и пърформър. Уникален със своята творческа енергия той е сред най-активните фигури в развитието на италианската поезия като пърформанс. Той е един от първите,които развиват и разпространяват т.нар. poetrytherapy в Италия. По покана на Италианските културни институти в чужбина е представял италианската поезия в Шотландия (2009), Австралия (2012) и Бразилия (2014). Съучредител е на LIPS – Legaitalianapoetryslamи е автор на една за книга за това поетическо движение в международен и национален мащаб Guidaliquidaalpoetryslam (2016). Също така е основател и художествен директор на фестивала PoesiaPresente – един от най-важните фестивали за поезия в Северна Италия. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в САЩ (Ossa, един цикъл преведен през 2006 от Кристофър Ариго) и в Обединеното кралство (3 Ictus, 2016)стихотворения в превод на Кристина Вити.

На тази книга, издадена за пръв път от „Скалино“ през ноември 2016 на италиански език, е базиран и едноименният авторски спектакъл на Доме Булфаро Marciafilm (2016) с режисьор Енрико Роверис, който досега е поставял на сцена всички текстове на автора.

 

Премиери на филма в България

  • 14 април 2017, Разпети Петък в Стара Загора

Вечерта – 19.30 Премиера на „Ходом филм“ в Стара Загора „В Jazza”

  • 16 април 2017, Великден във Велико Търново

17 ч. – Пърформанс в галерия RED до къщата с маймунката на Самоводската чаршия

19.30 – Великденска среща с Доме Булфаро в бар „Хипстър“

  • 17 април 2017, Великден в София

20.30 ч. Премиера на „Ходом филм“ с и от Доме Булфаро в Кино Влайкова.

 
Със специалното участие и авторската музика на Косьо Кучев.
Ролите ще озвучават на живо Емилия Миразчийска и Евелина Митева.
Вход свободен

 

Още по темата тук

 

 

© Христина Мирчева