Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Разликата между "Романи в картини" и "Разкази в картини""

17.04.2017
Снимка 1

Особеност на българските класически комикс издания, по-точно „романи в картини”, е това, че почиват на предпоставената очевидност за „изостаналостта” на българското комикс изкуство спрямо водещите чуждестранни. Оттук естествено произтича както идеята за „ускорено догонване” на водещите чуждестранни, така и „вписването” на родните комикс произведения в глобалната сцена. С това се обяснява стратегията на публикуване в класическите български комикс издания  на принципа на многообразието, т.е. причината за „мешаното” не е само да се замести липсата български произведения. Наистина, през 40-те години в България са малцина видните писатели и художници, имащи необходимата подготовка и интерес в областта на комикс изкуството. И въпреки този факт около изданията успяват да се обединят не само ентусиазирани по-млади творци, но и сериозни писатели и художници. Ето защо може да ги разделим на две групи: по-стари и по-млади.

Както се каза, българските класически комикс издания са замислени като модернизиращ проект – интегрирането на българските комикси в световната сцена. Важно доказателство са съобщенията за амбицията на редакторите – българските комикс издания да настигнат силномощните от световната сцена. Ето защо е разбираемо, че при такава изходна основа за градеж на българските комикс издания, въпрос от първостепенна важност става проблемът за преводните творби. И не бива да ни учудва, че той е поставен във фундамента на българските комикс издания. В сферата на преводните комикси българските издания могат да се похвалят със значителни постижения. И техните инвестиции с културната си енергия донасят своите високи художествени девиденти. Що се отнася до естествения въпрос за качеството на избраните чуждестранни комикси за превод, добре е да си спомним заглавията на произведенията и техните автори, както и експресното добиване на права и публикуването им у нас. Но най-важното в случая е, че истината се познава в сравнението. А нашите редактори и творци издържат и при най-беглото съпоставяне с тези високо художествени чуждестранни комикси, както и по-задълбоченото. Това състезание с чуждестранните постижения удържа „многообразието” на изданията в единство. Българските класически комикс автори са водели диалог и съревнование както със западните, така и с източните си колеги. Като казвам източните, тук е място да се спомене за близките отношения на руските и сръбски автори, дължащо се поради  връзките на великите руски князе, женени за сръбски княгини.Това е една от причините след революцията в Русия, видни руски комикс художници да предпочетат сърбите и техните издания.

За съжаление българският прекрасен проект остава неосъществен поради спиране на изданията през социалистическия строй у нас. И все пак въпреки краткия период на излизане, класическите български комикс издания успяха да положат началото на модерното четене, изучаване на най-новите чуждестранни постижения в комиксите и най-вече – свързаха българските комикси със световните.

С подчертан патос съвсем с духа на времето в началото на 80-те години започва да излиза невиждано у нас  българско специализирано издание за „разкази в картини”. Обаче това издание не е възраждане на българските „романи в картини” от 40-те г. Доказателство за твърдението е преосмислената стратегия на опозиционно поведение в новото издание на социализма – „разкази в картини”.

Романът е като сън, който е различен от живота. Докато животът е последващ разказ, сънят дава епизодите в такава последователност или хаотичност, каквато му се иска. Сънят може да прескача сцени и да не ги свързва логично, с което  се предизвиква усещането за някакъв „чуден свят”. Това е и специфичният език на комиксите, тяхната непостижима мощ дори от подражаващият им киномонтаж.

 Интересно е да се види кога започва да излизат българските „разкази в картини”. Това става около година преди бляскавите чествания за „1300 години България”(1981 г), т.е. когато в условията на Студената война трябваше да се покаже доброто лице на строя, на социалистическия лагер като алтернатива на случващото се в него. Обаче с наименованието „разкази в картини” от 80-те г. българските комикси се превърнаха в противоположност на „романите в картини” от 40-те. В „разказите в картини” не се публикуваха чуждестранни преведени произведения и с това се превърнаха в ретропроект. Не говоря за художественото качество на публикуваните произведения, а за отнетата възможност на интегриране и сравнение с новите постижения. Ето защо вместо многообразие на културите с техния диалог и съревнование, се постигна многообразие на стилове, задаващи модели и образци,  отдавна архивирани в паметта на световното комикс развитие. Като казвам стил, имам предвид двойствеността, при която точният избор на сюжета е най-рационалният елемент. Но сюжетът, освен като цел, поставена от автора, може да бъде още неутрален или случайно избран, както избран и по извънхудожествени причини. В периода на „разказите в картини” сюжетът се избираше според еталони на социалистическото издателство, за което отговаряха  литературни редактори и комисии.

И въпреки този факт, както и художествените налучквания, прави чест на българските автори за постигнатите добри резултати. Но българските комикси, макар възобновени, останаха отцепени от световното развитие заради описаните причини. Затова след 1989 г. беше важно да се запазят добрите постижения на „разказите в картини” и със задълбочено обмисляне да се продължи програмата, набелязана в „романите в картини”. За съжаление у нас това не се направи и не е направено и до днес. Не се свързаха времената на българските комикс периоди с оглед изясняването им като художествен език, основа на бъдещото модерно изкуство.  

Разбира се, все още има надежда, тъй като комиксите отскоро са  най-новото изкуство – деветото изкуство. А като изкуство те повече не биха могли да са познатият до скоро плод на масовата култура. И ето защо комиксите като отражение на живота и мечтите на обществото вече не трябва да са само предмет на художествената си техника  и забавление за печалба или удоволствие. Художествената техника и забава вече трябва да са материал за изучаване на живота на дадено общество: нуждите му, стремежите, недостатъците, пороците и средства за поправяне, както и идеалите на цялото общество или негова група.

Считам за необходимо  да се проучат всички български наименования за „комикс”,  да се изясни подробно зараждането на специфичните български жанрове и да се класифицират началните кадри на по-представителните наши комикси. Особено важно е как започва един комикс, дали като роман или като разказ. Нека се има предвид, че не става дума за литературен роман или разказ, послужили за основа на комикса, а за „романи в картини” и „разкази в картини”.

 


 

© Христина Мирчева