Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Насоки за изграждане на комикси за конкурси и изложби"

08.05.2017
Снимка 1

 

Очаквайте "Правилник за оценка на научно-фантастични комикс творби"!

 

Изобразителната плоскост, експонирана в изложба, се стреми да изгражда централно картинно пространство, при което действието да е предадено като в един миг. Докато комиксът се разглежда чрез разгръщане на страниците. Преживяването е специфично и силно и едва след това се съсредоточаваме в разглеждането. Комиксът е изображение с пространствени средства на времево повествование и листът за читателя-зрител получава двигателен характер. Но той може да се възприема като такъв само от известно разстояние. Следователно при експониране на комикси в изложбена зала трябва да се запази максимално природата на листа.

Но в досегашната българска практика при експониране на комикси в изложба вместо целите творби се представяха само част от тях. Обаче възприемането на такива фрагменти от страна на зрителя, както и оценяването им от жури, е почти невъзможно. Дори да са предоставени за разглеждане завършени творби (към даден конкурс), оценяването е невъзможно чрез сравняване на различни по обем комикси. Увеличения брой на комикс страниците не е критерий за допълнителни точки.Същевременно оценяването на обширни комикси изисква много време и заседания на журито. Тези обстоятелства довеждат до идеята, че при комикс конкурси и изложби трябва да се въведат основни граници.

Вторият комикс, който направих за издание „Чуден свят” към Народна младеж (през 1983-4 г.)и се прие от художествената комисия с високо фиксиране на качеството, беше по фантастичен сценарий на Николай Близнаков. Но според забележките на специалистите направихме не един комикс, а три различни творби по един и същ сюжет. Първоначално представих 20 страници. Комисията, макар че хареса работата, реши, че трябва да ги съкратя до 3-4 страници. След като представих новия вариант, те предложиха да го разширя до 8 страници. Малко по-късно на едно табло с размер 70 х 100 см. най-краткия вариант бе експониран в годишна изложба на СБХ в гр. Пловдив. Това събитие е началото на комикс изложбената дейност в България. Художествената комисия, отговаряща за изложбата след заседанието си изказа свои препоръки за бъдещи подобни изяви: „Редно е авторите да показват само една част от своя обширна творба, която да е специално пригодена за изложба или конкурс. Защото фрагменти от комикс творби, изложени според свои собствени представи или за лично удоволствие, не могат да участват в състезание или експозиция. Материалите трябва да са специално подбрани според конкретна система и с възможност за естетично монтиране на равни плоскости. Отделни важни и сполучливи фрагменти могат да се увеличат, други пък да се намалят, но те да са извън рамката или таблото с повествованието.

Изграждането на конкурсен или изложбен комикс е сложна работа. Когато авторът реши да покаже свой комикс за конкурс или изложба, по правило трябва да представи материала от съдържанието в съкратен вариант и върху определения брой листове, като творбата задължително трябва да има завършена цялост.

Ако експонатът комикс е съставен като обзор, както досега повечето български автори практикуват, цялото не е еднородно, отделните листове не са свързани помежду си и основната идея не само не се развива гладко, но и не се разбира. Особено изпъква този недостатък, когато за да се обърне повече внимание, се включва някой силно увеличен кадър без необходимото смислово значение за концепцията на комикс повествованието. Разбира се, когато пък подборът става чрез представяне на един от епизодите, такива недостатъци липсват, но се явява друг недостатък  – не е съразмерно застъпено показването на увеличен кадър, показващ цялата история в една рисунка, както и творческа характеристика на автора. В бъдеще трябва да се разработват творбите според един трети - синтезиращ начин.

Необходимо е ние, българските автори на комикси, да съзнаваме, че когато се експонират или показват за конкурс, комиксите престават да бъдат лична работа, а изпълняват вече обществено предназначение.

Разделяне на комикс творбите предназначени за конкурс или изложба

Необходимо е да се дефинират разделите възможни при изграждане на комикси за изложби или конкурси.

На 18 януари 1988 г във в-к „Комсомолска искра” се публикува  статия „Комикси, комикси”, поясняваща родовете и видове комикси. Съгласно статията се предлага родът комикс да се раздели на три основни вида в зависимост от следните важни критерий: според техниката на реализация, според сюжетно-идейния подход и според предназначението и целта. В същата статия е пояснено, че според идейно-сюжетния подход делението се доближава до литературните видове. Цитирам: „ аналогично съществуват повест, роман, серия кадри със стихотворен текст...”. Направена е обаче в началото на статията при заглавието следната важна забележка: „комикс видовете са близки до литературните видове, но са със свои специфични изразни средства”.

За съжаление налага се да направя едно некратко отклонение, за да изясня комикс видовете според сюжетния подход. Тъй като определението за графична новела в интернет е написано в тон и стил на човек още зелен и не може да послужи за основа на ползващите го. Цитирам за сравнение:

 „Въпреки че думата „роман“ (на английски: Novel) обикновено се отнася до обемни творби с измислено съдържание, терминът „графичен роман“ е често използван при всякакъв вид обемни творби, представляващи разказ, използващ визуална (картинна) последователност като средство за предаване на информацията... Терминът „графичен роман/графична новела“ обикновено се различава от термина „комикс“ поради обема на творбата, тъй като „комиксът“ е къс разказ, изобразен чрез визуална последователност... По-голяма част от „графичните романи“ са насочени към по-възрастна публика, но същевременно има много графични новели, които са подходящи за деца”.

Нека се върнем към цитираната статия „Комикси, комикси”, която дели според идейно-сюжетния подход българските комикси на следните типове: комикс новела, комикс повест, комикс роман. Необходимо е да се посочат разликите между тях, за да няма повече хаос в тези елементарни теоретични дефиниции.

През 13 век един от най-важните извори на формата новела е „фаблио” – разкази с весел и шеговит тон, както и сборниците с предания и легенди. Новелата, подобно на сродните си видове „приказки и басни”, има рязко изразен интернационален характер. Това са били мънички разкази със сюжети взети от героичния епос, от античната литература, от християнските жития на светците, от старинни индийски, арабски и пр. приказки. Трябва да се изтъкне, че новелата по своя първоизточник е много древен род – още от доисторическите времена излага старинни предания. По-късно преминава в приказка или новела. В старите времена новелата често влизала в състава на романа, образуваща самостоятелно цяло, което може да се прочете и разбере отделно от останалото съдържание на романа. Възможно е даден роман да възникне от ред такива разкази, които се съединяват изкуствено в рамките на известна фабула. Новелата може да се превърне в голяма повест или в разказ със сатирична или морална сентенция, както и в хумористични очерци и анекдоти. Всъщност новелата много прилича на обикновения разказ. Тя е някаква случка или приключение, в което има нещо неочаквано и необикновено. И при нея както при обикновения разказ, има малко епизоди. В основата на новелата стои една интрига. Тук винаги личната съдба на героя представя най-главен интерес. Действието се развива много бързо и в кратко време се идва до развръзката. В този кратък сюжет материала се обработва напълно в друга степен подробности, в сравнение със строежа на сюжет за роман в картини. Тук е мястото да се каже, че своеобразните родове изграждане на сюжети с известна уговорка могат да се приравнят към аналогичните родове роман, повест, новела. При литературата различието е предимно в разликата на размера на творбите. Обаче в комиксите независимо от различното изграждане, големината може да е еднаква. Минималният брой кадри за един разказ в картини са 20, като само в особени случай може да се намалят до 16. Ето защо размерът при структурата на комикс епизода е много различна от този в литературните родове. Сюжетът на комикса с новелно изграждане се разработва много детайлно и с широка разгърнатост. Докато комиксите  тип роман са с по-голямо количество герои, с по-голям обхват на събития и време, а епизодите се разработват с най-висока степен лаконичност.

В комикс новелата, както се каза, краткият разказ се опира на някакво остро произшествие, фабулно събитие, в което е съсредоточено цялото действие. Разказът не е проточен във времето, действието е в сравнително сбити срокове. Тъй като времето на действие в комикс новелата е много кратко, епизодите са съсредоточени така, че протичат в едно или не много места, но тясно свързани. В комикс новелата няма дълбоко развитие на характерите. Те се представят в оформен вид, при това се показват не повече, отколкото е необходимо за централното събитие (с изключение на фоновите фигури). Героите на комикс новелата не стареят, не се развиват, не се изменят с изключение  на случаите, когато в резултат на централното събитие, става прелом в съдбата и рязко изменение на характера.

В обобщение за комикс новелата може да се каже: характерът е статичен, времето на действие кратко, мястото – ограничено, едно централно събитие определя всички образи и сюжетния ход (развитие).

В комикс изкуството литературният материал може да се обработва по различни начини. За експозиция в изложби или представяне на конкурси построяването на творбата трябва да е сбито, дори опростено. Необходимо е да се вижда скелетът и дали бъдещото произведение има здрава основа. Ето защо в своята основа, в замисъла, в развитието на фабулата, в действието – важни в началото са точността и лаконичността. От обобщението ясно се разбират темата, задачата, вътрешната идея, морала в събитията, актуалността, чувствата, които ще предизвиква творбата- песимистични или оптимистични, завършека на творбата (трагичен или весел) и т.н.

В  състезателните и изложбени комикс форми не е необходимо да се говори и да се показват сложно преплетени съдби, широк обхват събития и т.н. Накратко казано - за началния състезателен клас при комикс конкурси или експозиции в изложби, трябва да се ползва типичната черта на новелата, с характерната съсредоточеност около едно централно събитие и изграждането върху това събитие на характери, които се разкриват в хода и определят събитието. Възможно е и сборник от няколко свързани новели, започвайки от три и достигащи до 7 новели, но те трябва да са съединени с някакъв сюжетен прийом, описан във въведението, уводната страница, преди развитието на историите. Тази форма е подходяща и за сборник от творби, участващи в тематичен конкурс, един вид каталог или отчет.

Не е необходимо в настоящата статия да се разглеждат  романите в картини и част от комикс повестите.

По мое мнение новелната форма, представяща схематично съдържанието на комикс творба, имат голямо бъдеще. Ако евентуално обаче конкурсният, или експонатен комикс, е част от роман в картини, редно е да се постави граница между двете групи и не новелната, но кратката повест да бъде неговата форма. Повестта като тип е между новелата и романа. В литературата повестта е по-голяма от разказа и по-малка от романа. Но в комикс изкуството, както вече се каза, размерът не е определящото начало при разграничаването на отделните видове. Повестта, независимо от броя на кадрите, разгръща повече моменти, проследява развоя на характери, предава отношенията в дадена обществена среда и т.н. В повечето случаи нейна характерна черта е липсата на определен главен герой – действащите лица са еднакво важни за развитието на действието, което се развива в бързо темпо. Съществува обаче един вид повест (романтическата повест), която има свой главен герой. Тя е нещо като малък роман или разказана драма със съсредоточаване на интереса върху обществените нрави, обичаи и същевременно не е безразлична към личната съдба на героите си. Именно този вид повест, заедно с новелата, са необходими за състезателните или изложбени комикси, развиващи повествованието в не по-малко от 20 на брой кадри ( по изключение в някои истории минималният брой може да бъде 16 кадъра, но никога по малко).

Добре би било цялото съдържание  да се опише чрез протоколно изложение в заглавната и уводна страница, като поясни съдържанието или обрисува характера на героя (героите). Чрез експонираните 4 страници било на изложба, било за конкурс, по сюжетната новелна или повестна схема, зрителят и журито бързо ще се досетят за характера на главния герой и спътниците. Интересна и подходяща форма, разбира се в никакъв случай незадължителна, е разказът „Най милото”, илюстриран от Александър Денков в „Илюстровано четиво”.

Значи една от важните задачи при този клас комикси е: въз основа на кратък разказ да се състави представа за характер. Именно схемата трябва да покаже доколко сполучливо авторът е определил характерите и действието. Добри примери от българските издания за представяне сюжетната схема е „Флаш Гордън” от „Илюстровано четиво”, бр.83, която форма може да се ползва в половината поле от заглавната страница. Подобен увод въвежда зрителя в действието и дава характеристика на позицията, от която се излиза, след което се определя пътят на разгръщане на основната идея. Желателно е на първата страница да се съчетаят художествено изписаното заглавие и увод, които да изразяват съдържанието на комикса и неговата цел. В такъв вид началната заглавна  страница ще служи за бързо информиране (по-същественото в темата) на журито или зрителя в галерията, ще изяснява разгръщането на плана- структура на комикса. Чрез развитието на комикса трябва да се доказва темата и посочения план. Важно е още в развитието на комикса да се вижда, че авторът умее да различава същественото от второстепенното и че не се разпростира нашироко върху незначителни неща. Заключението в такива творби трябва да се състои в комплексна оценка на темата, значението, отражението и обхвата.

От предишната статия „Въведение в модерния български фантастичен комикс” се класифицираха три основни възгледа: мистичен, научен, окултен.

Тези области, както се доказа, са основните видове (както трите основни цвята) и заедно със своите взаимоотношения определят жанровете и стиловете при  фантастичните комикси. Езикът на фантастичните комикси се явява удивително сложна структура от символи и алегории, ето защо не бива да се смесват механично някои от видовете, подобно на противоположните цветове. Ето защо е необходимо в отделен клас да се групират комиксите с догматични символи, т.е. с мистичните възгледи, тъй като религиозното изкуство има строго установени канони.

Канонът е правило, мярка – съвкупност от твърдо установени правила. Разрушаването на канона като всеобща норма е свързано с прехода към новия тип култура, което обаче не изключва една или друга форма на обръщане към канона. Даже модерните творци, когато правят школа, казват на своите привърженици: „Дайте да се договорим!” и изброяват в списък един асортимент с позволени или забранени образи, характерни за мисленето на дадената школа.

През 2009 година в брой 1 на „Православен комикс”  Западноевропейския митрополит Антоний пригоди за българските условия „Етичен комикс кодекс”. Една от основните позиции е: „ Недопустимо е осмиването или нападките срещу коя и да е религиозна група или раса”. Ако се правят религиозни комикси те трябва да са със специалното разрешение на съответните институции, като се посочват разрешенията или позволителното още в самото начало. Публикуването у нас на Етичния комикс кодекс (в издание приложение на вестник „Стандарт”, тираж  60 000) е важно, защото положи основата на философията на морала, необходими за изясняването на авторовата позиция и внушенията в комикс творбата.

Нравствените ценности не се изясняват в нашето съзнание като научните истини, които искат от нас само да ги разберем. На физичните закони човек се подчинява непосредствено, а на нравствения закон чрез свободното си решение. Нравствените категории „добро” и „зло” са в основата на социалността. Ето защо комикс творби, отхвърлящи разликата между добро и зло или обявяващи война на морала не могат да се състезават с етичните комикс творби. Тъй като моралът в обществото е като здравето –с килограми се похабява, но с грамове се възстановява.

Съществуват на два вида ценности – обективна и субективна. Истината за обективността на нравствените ценности има огромно теоретическо и практическо значение. Чрез нея се опровергава етическия субективизъм, който подрива устоите. Ето защо творческата дейност на човека не се състои в създаване на нравствени ценности, а в тяхното откриване, ясно осъзнаване и пълно осъществяване. Наистина съществуват различия между нравствените понятия и възгледи, обаче не пречат да се поддържа основателното убеждение, че доброто и злото са обективни етически категории, вследствие на което хората навсякъде всякога поставят рязка граница между добро и зло. Колкото и хората да се намират на различни степени на умствено развитие и да имат различни нравствени възгледи и идеали, те все пак еднакво смятат задължително това, което признават за добро и осъдително, което оценяват като зло. Нравствените ценности имат постоянни и вечно валидно съдържание.

Формата на изложение е специалност на речта, приспособена за най-доброто изпълнение на дадена специфична задача.

Различните форми на изложение са: научна, поетична, математична, религиозна, метафизична, философска и др. Френски и немски са различни езици, но на всеки е възможна такава форма на изложение. Използването на едни или други функции на символа служи за ключ към характера на различни аспекти  на човешката дейност дори и при фантастичните комикси.

Вторичните форми при фантастичните комикси са производни от първичните: мистично-окултни, научно-окултни, религиозно-социални (метафизично-социални) и пр.За всички тях са характерни следните три форми на изложение: научна форма, естетична форма и технологична форма. От тези форми на изложение научната форма се подава на най-подробен и точен анализ. Логиката е езикът на науката. Научното изложение констатира или положително, или отрицателно. Науката като свойство на разума служи правилно да се определят предположения. Но хората имат и други потребности освен точните предположения. Естетическата форма на изложение отговаря какво ценят определени хора, а технологичната намира средствата за удовлетворяване потребността.

Делението на стилове при българските фантастични комикси трябва да се направи според понятията графичност и живописност. И същевременно – идеалистично изобразяване, реалистично изобразяване, експресивно изобразяване и конструктивно изобразяване. Идеалистично се изобразяват Ангелите, а не продавачката от пазара, както казва Дега. В предишната статия се посочи, че дяволите през средновековието са изобразявани експресивно.

 Конструктивни са всички технични устройства, които могат да се групират в „Изобретения” – един вид патент на художника на фантастичен комикс, ако ни предлага нещо оригинално.

Авторите на комикси, участващи в конкурс или изложба, трябва да знаят какви са основните изисквания, за да могат да отговарят на тях с творбите си. Само чрез въвеждане на „Правилник за оценка на български фантастични комикси” ще има надежда творбите най-качествено да се възприемат както и да получат справедлива оценка при журирането.

 

Още по темата в "Диаскоп":

Георги Чепилев: "Въведение в модерния български фантастичен комикс" 

Георги Чепилев: "Необходимост от Правилник за оценка на български комикс творби" 

Конкурс за фантастичен комикс "Пътуване във времето" обявява Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" 

Конкурс за фантастичен разказ "Пътуване във времето" обявява Клуб по фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" 

Художествени критерии на "Диаскоп" за комикс-експонат

 


 

© Христина Мирчева